Успелите споделят

Димитър Калбуров е един от най-известните и успешни български писатели. Книгите му "Помниш ли", "Мамка му" и наскоро излязлата "1 кило риалити", се радват на огромен брой читатели. Чете свои произведения на събитията на "Пощенска кутия за приказки", където огромната му маса от фенки има шанса да се срещне с него лице в лице и да го чуе. Какво има да ни каже за писането, любовта и хората, може да прочетете в интервюто.

Разкажи ни накратко за себе си.

По-лесно би ми било да решавам интеграли, а дори нямам представа какво представляват. Ето кратко мое описание:

Пол: Мъжки
Ръст: 192 см
Тегло: 92 кг
Очи: Кафяви
Дейност: Пише в свободното си време, през останалото – също

Какво е да си писател в днешно време?

Вероятно абсолютно същото, каквото е било преди десетки години, с положителната разлика, че днес можем да си правим проучвания значително по-бързо, както и да достигаме до хората моментално. Минусът е, че е все по-трудно да се грабне вниманието на аудиторията, тъй като постоянно е изкушавана от безброй други видове развлекателни дейности. И все пак се радвам, че все още ги има и онези, които четат.

снимка: Владимир Томашевич

Има ли "глад" за нова българска поезия и как определяш новите тенденции в тази сфера?

Не съм сигурен дали има точно глад, но определено все повече хора се престрашават да пишат, дори и после да не споделят крайния резултат. Писането е бягство и прекрасен отдушник за бушуващи емоции. Със сигурност е по-добре да се изливат така, отколкото да се притъпяват с наливане.

Какво търсят и какво намират хората в твоите разкази и поезия?

Не само в моите, а и като цяло, в разказите хората търсят история, която да им е интересна и да ги забавлява, а в стиховете – споделеност. Или да намерят себе си, или да кажат нещо на някого.

снимка: Владимир Томашевич

Къде е по-истинска любовта - в поезията или в живота?

За мен няма разлика. Любовта в поезията понякога изглежда прекалено нереалистична, но истината е, че има такава любов. Сигурно има и хиляди пъти по-силна и красива от тази в най-въздействащите стихове. Разминаването идва оттам, че не всеки има щастието да се сблъска чак с такава любов, но животът е такъв. Много хора се снимат във филми, но малцина взимат Оскар. Хубавото е, че никога не знаеш какво те чака и е напълно възможно да срещнеш голямата любов на стари години. Със сигурност е за предпочитане да се случи по-рано, но Оскарът си е Оскар.

А къде по-лесно я откриваш ти?

Работата с любовта е, че тя решава кога ще те открие. Хубаво е докато те търси, ти да си откреш себе си, за да можеш впоследствие да я задържиш.

снимка: Владимир Томашевич

Как би разказал България?

Красива природа. Ужасно красиви жени. Безумна и абсурдна държава. Искрено се надявам, че последното може да се промени, макар в момента изгледите да са да става все по-зле. Вярвам, че в България има много свестни хора, които не искат да бягат, а да променят нещата тук.