Успелите споделят

"Отива си лятото, идва есента...", а с нея и новата учебна година в Медицински университет - София. Лекции, тежки учебници по анатомия, сблъсък с бездиханни човешки тела - това очаква всички първокурсници тази година. Няма да е никак лесно.

И все пак има един първокурсник, един млад и успял българин, който надали ще се уплаши особено от гореизброеното. Всичките му познати и приятели отдавна загубиха бройката на отличията му от олимпиадите, конкурсите и състезанията в различните сфери - езици, музика, химия, биология. Именно "науката за живота" му донесе най-големия успех до момента - златния медал от Международната олимпиада по биология, провела се тази година в Ковънтри, Англия. 

Той е Димитър Каразапрянов. Роден два дни преди именния си ден и празника на родния Сливен, възпитаник на Основно училище "Д-р Иван Селимински" и ППМГ "Добри Чинтулов", завършил средното си образование в НПМГ "Акад. Любомир Чакалов", Митко е интелигентен, ерудиран, забавен, скромен; знае, че младите хора могат да направят много, за да променят света към по-добро и неведнъж сам е твърдял, че това е и неговият личен стремеж. Въпреки че има достъп до най-елитните медицински университети в света, той все пак избра да остане и да се развива в България. Каразапрянов сам по себе си е философска тема, но затова друг път. А сега към същината:

Каква е цената на златния медал от Международна олимпиада по биология?

"Златният медал" не е някаква самоцел и нещо, което има цена. Международната олимпиада по биология, като всяко едно състезание от подобен ранг, е огромно предизвикателство и човек малко или много трябва да се посвети на това да бъде все по-добър. Конкретно за олимпиадите това се изразява в немалко четене, учене, търсене на актуална информация, научни статии, обсъждане, решаване на задачи и прочие. Доста е, просто защото трябва да се състезаваш с най-добрите млади биолози от цял свят, а тяхната мотивация е ясна.

Защо избра да се развиваш точно в сферата на биологията и медицината? Свириш на китара, пишеш много добре, владееш перфектно английски, политиката като материя също никога не ти е била чужда...

Направих простата сметка, че не може с всички неща да се занимавам професионално, а и 24 часа не са достатъчни за всичко. Така че избрах науката като звание, а изкуството - доколкото може като хоби. И колкото повече задълбаваш нещо, толкова по-интересно става, затова съм доволен от избора си.

Миналата година пътят ти от Сливен тръгна по магистрала "Тракия" и спря в София. Всички си мислехме, че ще се отправиш към Терминал 2, но ти реши да продължиш образованието си тук. Какво мотивира един успешен и интелигентен млад човек да остане в границите на България?

На този етап погледът ми не е насочен към това къде да живея, а към това какво да уча. А аз исках да следвам именно медицина. Поради редица фактори това съвпада с ученето тук в България, но тези фактори нямат общо с никакви сантименти. Бих бил там, където е най-добре за мен.

Познаваме се от много време, винаги си имал ясно мнение по въпроса с българското образование. Кои според теб са основните аспекти, в които то би могло да се промени?

От една страна, мотивацията на учителите е крайно недостатъчна и техният евентуален допълнителен труд няма съответстващо възнаграждение. От друга, няма търсене на нови кадри, тъй като повечето позиции са заети със застаряващи учители и това не позволява на младите бъдещи преподаватели да се реализират като такива. По последни данни на НСИ, в България има твърде много учители на фона на намаляващия брой ученици, и това също води до по-ниски доходи, тъй като бюджетът е един за всички. Една хипотетична реформа би трябвало да разгледа повече тези проблеми вместо "козметични" промени по учебното съдържание, които реално няма да дадат никакъв резултат.

Какво за теб означава изразът "млад успял българин"?

Успял е този, който намери такова занимание, което да му дава едновременно душевно и парично възнаграждение, които да отговарят на положените усилия. Млад, предполагам, се отнася до конкретна възраст, но не е най-важното да стигнеш целта сравнително рано, а по-скоро отрано да намериш пътя към нея.

Представи си, че имаш право само на 10 думи. Тези думи са твоят wake-up call за младите. С какво ще ги мотивираш да действат, да градят, да влагат смисъл в ежедневието си?

Ако някой търси смисъла на живота си, може да започне с това да се стреми да бъде по-добър от самия себе си с всеки изминал ден, и да види къде ще го отведе това.