Успелите споделят

Той произхожда от семейство на музиканти. От тях наследява таланта и любовта към музиката. Националното училище по изкуствата „Проф. Веселин Стоянов“ - Русе и специалностите дирижиране и пиано в Prayner Konservatorium, които изучава във Виена му дават завидни знания.

Във всичко това влага чувство, много труд и щипка от своите виждания. Резултатът от рецептата е прекрасен - един млад диригент, чиито умения впечатляват не само България, но и чужбина. Та нали една от безбройните му награди е номинацията от Junior Chamber international (JCI) за световния формат TOYP „10-те най-изявени личности в света“.

Но нека дам думата на него. Представям Ви Димитър Косев.

Как реши да обвържеш живота си с музика?

Животът ми винаги е вървял ръка за ръка с музиката. Израснал съм в семейство на музиканти и вероятността да се занимавам с нещо друго е била минимална. Завърших пиано при Евгени Желязков - в гр. Русе. След това заминах за Виена. Там учих пиано и дирижиране.

Винаги съм гледам да излизам от рамките на класическата музика свирейки по рок групи и блус-джаз формации на различни инструменти. По този начин никога не ми е ставало скучно и съм свързвал полезното с приятното.

Всички получени награди и отличия промениха ли те по някакъв начин като човек?

Винаги съм се радвал и гордял с наградите си. Ако са ме променили с времето е било да разбирам, че всичко, което правя си заслужава и да получавам стимул да продължавам.

Благодарен съм на всички, които са отличили това което правя, защото най-силната награда е аплаузът на публиката след концерта. Тя показва най-добре как си си свършил работата. За разлика от това винаги съм бил против конкурсите по музика.

Да се сравняват деца на конкурсно ниво е грешно и вредно за развитието на психиката на един млад изпълнител. Както казва Бела Барток ­- „Състезанията са за коне, а не за артисти”.

Каква е цената на големия успех?

Имам щастието цената, която съм платил, да е незначителна. Големият успех идва с големи ограничения и непрестанен труд. Съумявам да съчетая всичко до момента и спокойно мога да заявя, че не ми липсва нито натовареност, нито заслужената почивка.

Тъжно ми е, че заради честото ми пътуване не мога да се виждам с родителите си, както и с много от старите ми приятели.

Има една мисъл, която гласи „Музикант къща не храни”. В нея вярват много родители и не подкрепят децата си, дори да са много талантливи. Какво би им казал?

Цялото ми семейство много добре познава тази мисъл. За щастие не си спомням кога за последно ми е минала през главата. Аз съм тръгнал с рогата напред и такива изречения съм ги оставил далеч от мен. Музикантът работи това, което обича и зависи само от него дали ще нахрани къщата.

Родителите трябва да подкрепят винаги децата си и да им дава стимул да се развиват, защото развитието на един млад музикант зависи много от постоянството не само на детето, а и на родителя до него!

А ти самият от кого получаваш най-голяма подкрепа?

Винаги съм имам най-голямата подкрепа от семейството ми. Радвам се, че през годините съм работил и с прекрасни музиканти, от които съм получавал страхотна подкрепа и безценни съвети.

Всъщност не са много хората, които имат такъв голям успех на твоята възраст. Усещаш ли по-различно отношение от колеги по тази причина?

За всеки успехът е строго индивидуално нещо. За мен най-големият ми успех е, че съм постигнал всичко това на тези години и че успявам да накарам семейството ми да се гордее.

Много хора твърдят, че не харесват опера, но голяма част от тях не са имали допир до нея и не я познават. Как се възпитава отношение към това изкуство?

Като всички първи пъти и ходенето на опера за пръв път трябва да бъде внимателно премислено движение. Задължително трябва да бъде избрана постановката от някой, който разбира. Никой няма да стъпи на опера, ако първият му път е 6 часова опера на Вагнер.

Със сигурност ще нанесе траен белег в съзнанието му. Трябва да се почне от нещо по-лесно смилаемо, като Доницети или някоя от забавните опери на Моцарт.

Никой не бива да казва, че не харесва опера без да е ходил, защото това е едно от най-ценните изкуства запазени до днес.

Как се забавляваш, когато не си на работа?

Определено срещите с приятели ме разтоварват най-много. Имам афинитет към караоке баровете, рок концерти и суши, но със сигурност времето прекарано в добра компания е най-доброто нещо за пълноценно възстановяване след концерт.

Ако не беше диригент, каква щеше да бъде твоята професия?

Има две неща с които искам да се занимавам като повече от хоби. Винаги съм искал да стана водолаз и филмов актьор. Вероятно щях да се снимам в киното. Никога не е късно!

Пътуваш много по света. Как представяш България, когато някой те попита за родината ти?

Винаги съм се радвал, когато имам гости от чужбина. Безумно забавно ми е било да им показвам България като място, в което има страшно много потенциал за развитие. А когато аз обикалям света, гледам да говоря винаги за страната си. Дала ми е много. Сега е мой ред.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.bg. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.