Свободни

Днес ще Ви представя една интересна личност. Ще си говорим с човек, който се стреми да разкаже истината на всяка цена. Трудно е представиш човек като Димитър Стоянов и много пъти се чудих как да започна този увод. Това е един от най-разпознаваемите хора от екипа на "Биволь" и хиляди хора четат неговите разследвания.

Ако има списък за най-твърдоглави и упорити хора в България, събеседникът ми със сигурност ще бъде в началните позиции. Може би във времена като днешните, в които корупцията е проникнала в почти всяка сфера на обществения живот, а организираната престъпност носи маркови костюми и се вози в скъпи коли, именно твърдоглавието и инатът са част от малкото неща, които ни държи изправени.

Сядаме да говорим с един човек, който е бил обект на всякакви нападения и заплахи, но не се пречупва, защото търси истината. 

В началото на разговора ще започнем от малко по-далеч. Разкажи ни как се включи в "Биволь" и как всъщност е създадена идеята за сайта?

Аз съм в “Биволь” от три, почти четири години след създаването на медията. Цялата идея за “Биволь” е на Асен Йорданов и Атанас Чобанов, след като беше направен опит за убийство на Асен Йорданов в резултат на негово разследване през 2009-а година. Атанас Чобанов, от своя страна, е бил главен редактор на вестника на парижките българи. Двамата са се срещнали по повод опита за убийство и бързо са разбрали, че са от една “порода” и започват да работят заедно в сферата на разследващата журналистика.

Малко по-късно “Биволь” става представител на Wikileaks. Също така сътрудничим с “Репортери без граници”. Това се случва по простата причина, че и Асен Йорданов и Атанас Чобанов са журналисти от световен калибър, чието име е познато в широката международна общественост. Асен Йорданов е носител на европейски “Пулицър” за разследваща журналистика, а Атанас Чобанов освен всичко е и научен работник в Парижкия институт. Така се ражда идеята за “Биволь”. 

Аз се присъединих през 2013-а година, след като в “Нова телевизия” бяха спрени мои разследвания. Те бяха спрени от тогавашното ръководство и за да не се загуби материала, който аз бях събрал, се срещнах с Асен Йорданов и му предложих да напиша статия. Ставаше дума за търговия с електричество по престъпна схема, която ощетява държавата. Той прие и текстът беше публикуван през месец март 2013-а година. Това беше началото за мен с “Биволь”. 

Нещата не са се ограничили само до публикуването на разследването, въпреки че си можел да пишеш еднократно за сайта?

Да, аз можех да направя еднократна публикация. Едно разследване и толкова. Всъщност реших, че е по-добре да работя в медия, в която ще имам сигурността, че когато направя едно разследване с доказателства, то ще види бял свят. В масовите медии, за съжаление, много често се случва да има спиране на материали. И това е по-скоро практика, а не частен случай.

В “Биволь” подобна практика - спиране на материали - отсъства.

За повече от четирите години, в които работя там, нямам нито един материал, който да е бил спрян. Винаги когато съм давал обосновано предположение и съм прилагал доказателства с нужните текстове и видеа всичко е виждало бял свят и е постигало ефекта, който съм търсил. За момента само и единствено “Биволь” е медията, която ми дава този комфорт.

В този ред на мисли може ли да направиш един коментар за медийната среда в България?

Аз съм имал късмета (или пък нещастието) да работя в почти всички най-големи телевизии. В България медиите не са четвъртата власт и действат по-скоро като машина за манипулации, отколкото като средство за информация.

Това е така, защото финансовите потоци, с  които медиите у нас се издържат в една много голяма степен са овладени. Истината е, че може да се работи без зависимости в сферата на журналистиката, ако това е хоби или е страничен проект, от който не се очаква да се издържа сам.

Няма как медиите да са добри в държава, в които всички сфери на обществения живот са пропити с корупция. Не можем да очакваме, че медиите в България ще бъдат някакъв остров на чистота и некорумпирана среда, би било твърде утопично.

И то не е така.

Медиите определено са овладяни. Те са част от завладяната държава, част от статуквото. Има една категория медии, които са сочени и се определят като медии на Делян Пеевски. Те водят една мнима борба с фалшивите новини, но по мое мнение те са основният източник на тиражиране на такъв тип “новини”. 

Това са медии, които използват определения и информацията, която поднасят, често е чиста лъжа, но тя трудно може да бъде опровергана, защото такива доказателства не съществуват. Такива са големият процент от печатните медии, а тази тенденция се прокрадва и сред електронните медии и това е наистина плашещо.

Обществото сякаш остава сравнително безразлично към всички несправедливости, които му се поднасят. Как смяташ, че може да се промени това?

Нека започнем от по-далеч. Понеже говорим за гражданско общество, едно от хубавите неща е, че покрай събитията, които провокираха протестната вълна ДАНСwithme дадоха можещ тласък на формиране на гражданското общество у нас. Ние вече виждаме, че има граждански организации, които в по-голямата си част са с идеална цел, но те си позволяват да изразят несъгласие с едно или друго поведение на политическата или съдебната ни власт и дори да организират протести.

В началото на лятото станах свидетел на митинг от около 3000 души, които изразиха своето несъгласие с поведението на главния прокурор. Това е нещо много показателно. Това е една индикация, че в момента българското общество е на верен път. Значи, че ние осъзнаваме, че спасението на давещите се е само и единствено в ръцете на давещите се. И че хващаме съдбата си в своите ръце.

Много често масовата аудитория не може да осъзнае, че глобалните проблеми я засягат много по-пряко, откполкото би ѝ се искало. Когато кажеш на баба Пена от Куртово Кунаре, че има корупция, тя не осъзнава, че корупцията е тази, която държи пенсиите ниски, защото бюджетът се източва през наредени обществени поръчки и други порочни практики.

В този ред на мисли преди около година и половина бях заснел един от директорите на ДФ “Земеделие”, който със заплата от 1200 лева караше кола за 140 хиляди и притежаваше луксозен апартамент в квартал “Драгалевци”, ако не греша. Когато покажеш на българина облагите, които корумпираните си набавят чрез корупция и кражби, то тогава той въобще не е толерантен.

Когато му говориш за корупция в някаква имагинерна форма, стандартният потребител на новините не може да разбере как това го касае пряко него. Когато покажеш на зрителя как той е ощетен от наличието на корупция, той престава да бъде толерантен. Точно това разследване на ДФ “Земеделие” отпуши серия от други разследвания, от които имаше много открити негодувания срещу начинът, по който живеят корумпираните чиновници.

Българинът иска да види конректно щетата, която е нанесена на него, а не на някой друг. Това донякъде е отговорност и на медиите. Те много ясно трябва да покажат как персонално всеки от нас е ощетен от наличието на корупцията.

Когато имаш дете например, е много по-лесно да се възмутиш на случай като този с черно-белите учебници, защото повечето българи имат деца и това достига до тях. Когато кажеш на някой, че някакви европейски пари се крадат е по-трудно да достигнеш до него, ако не му покажеш как е ощетен от тази кражба.

Ние нямаме изострена чувствителност и ни трябва още време. Изграждането на гражданското общество у нас е в ход, но това е бавен и болезнен процес. Това е модела на изграждане на позиция у българина. Българинът може и да не се интересува от политика, но политиката се интересува от него.

Кое е разследването, което е довело до резултат, с който се гордееш?

Ако трябва да бъда честен, у нас всяко разследване, по което съм работил, дава своите резултати. Най-често не ги дава веднага, но те идват. В Европа има възприятие, че бавното правосъдие е отказ от правосъдие. При нас нещата стават бавно, но точно в моменти, в които сме загубили надежда, че ще видим светлина в тунела откриваме, че има такава.

Едно от разледванията, което ми преобърна битието, беше свързано с кражбата на 24 милиона евро от румънски държавен фонд “Земеделие”. Това е разледване, по което всеки един от нашия екип е работил много усърдно и беше серия от публикации. След разследването на “Биволь” на мен животът ми доста се стъжни. Бях преследван, на два пъти влизаха вкъщи, получавах заплахи от високопоставени магистрати.

Имах няколко месеца, в които не се събираха две последвателни вечери, в които да спя на едно място.

Тогава усетих каква е тежестта на работата, която върша и разбрах колко ние сме опасни в очите на хората, които разследваме. Това разследване влезе в един от докладите на Европейската комисия за България. “Яневгейт” също влезе в доклад. Очевидно нашата работа не остава незабелязана. Европейските чиновници дават препоръки с докладите на ЕК. В тях пише, че в България няма среда за развитие на свободното слово, но ето, че ние от “Биволь” се стремим да извадим подобен род нередности.

Значи, резултат има. Значи, нашите усилия не са напразни.

Първи стъпки за оправяне на ситуацията в страната?

Аз считам, че промяната в държавата започва отвътре. Отвътре във всеки един от нас. Считам, че колкото повече осъзнати личности има в държавата, колкото повече хора, които осъзнават своята лична отговорност за ситуацията в държавата, толкова по-голям е шанса на България да се измъкне.

Преди зазоряване е най-тъмно, а сега тук е много тъмно и вярвам, че скоро ще дойде време за развиделяване. Смятам, че колкото и търпелив народ да е нашия, то той няма да търпи тази нелепа и отвратителна ситауция, в която се намира още дълго. Кредитът на търпение по отношение на политическата класа е изчерпан и отчитам това като нещо много хубаво. Надявам се да няма големи ескалации на напрежение, но по-добре с тях, околкото да запазим статуквото.

По-добре ужасен край, отколкото безкрен ужас. Ние сме страна в ЕС, а тук корупцията е на ниво на държавите Африка и в много отношения повече приличаме на бананова република, отколкото на европейска държава. Аз обаче вярвам, че най-доброто предстои. Ударихме дъното и е време да изплуваме нагоре.

Можете да прочетете интервюто на Димитър Стоянов в сайта svobodni.bg и да разберете повече за моята кауза. 

Патрик Смитьойс