Димитрис Георгиев: В киното намирам свят и смисъл
Като деца всички сме имали своя страст – било то танци, музика, рисуване, спорт и така нататък до безкрай. За Димитрис Георгиев страстта цял живот е била основно киното. Още от дете изучава необятния свят на филмите, колекционира видеокасети, а днес дори застава от другата страна – той е сценарист и режисьор. Вярва, че всяка една история може да бъде разказана по безкрайно много различни начини и именно затова неуморно влиза от проект в проект, за да ни покаже своята интерпретация на нещата.
Най-интересният етап от създаването на един филм за Димитрис всъщност е подготовката на снимачния процес. Обича да пътува, но дори тогава е с екипа си и заедно неспирно разкадроват следващите си проекти.
Не е изненада, че обича да ходи и на кино, но обича да ходи сам и дори тайничко се надява да няма никой друг в залата. А повече за него и неговата страст ще ви разкаже той самият.
Какво трябва да знаем за теб?
Нищо не трябва. Тепърва започвам да работя. Все още съм студент в НАТФИЗ "Кръстьо Сарафов", специалност "Филмова и телевизионна режисура" в класа на проф. д-р Дочо Боджаков. Борих се да ме приемат всъщност. Два пъти ме скъсаха, а на третия ме приеха в специалност драматургия. Трябваше да доказвам на преподавателите си, че не това е моето звено. Но пък съм изключително благодарен, че минах през него, защото научих много. Особено от проф. Семерджиев и асистентите му — Нели Димитрова и Валентина Ангелова. До ден-днешен, в момента, в който напиша сценарий, го пращам и говорим с часове по телефона, поставяйки всяко едно изречение под въпрос.
Драматургията ме научи да работя в детайли. Да създавам структура, която после аз сам да мога да разруша и изградя отново.
Винаги съм искал да се занимавам с кино. Имах огромни шкафове пълни с видеокасети, подредени по жанр и азбучен ред.
Последният ти проект се казва „Последните 2 дни". Можеш ли да обобщиш накратко какъв е филмът и какво значи за теб?
„Последните 2 дни" е психологически трилър, който се фокусира върху момента на взимане на изключително трудно решение за един човек. Решение, което ще промени завинаги не само неговия живот.
За мен вълнуващото в историята е това, че нахлуваме в живота на едно семейство и разглеждаме взаимоотношенията им в реално време. Дилемата, пред която е поставен главният персонаж, е често срещана. Смятам, че въпросите, които поставя филмът, и отговорът, който накрая дава той, биха могли да провокират зрителя да търси други такива. Да разбере защо персонажите, които съм създал, поемат по този път и да се опита да намери друг – за тях или за себе си.
*Снимка: Златина Точкова
Възможността да работя с актьори като Маргита Гошева, Велислав Павлов и Мартин Димитров е рядко срещана. Това е първият ни късометражен филм както на мен, така и на почти целия екип, който стои зад създаването му. Благодарение на B2Y Productions, Nu Boyana Film Studios и New European Wave Entertainment успяхме да го заснемем само за три дни. Научихме много неща. Най-много от грешките, разбира се.
Засега филмът е част от селекцията на ARFF Paris, финалист е на Los Angeles CineFest и тепърва ще се състезава в конкурсната програма на българския фестивал ,,Златна Роза‘‘ в категорията за най-добър късометражен филм. Предстоят новини от още доста фестивали.
Какво извън киното те вдъхновява?
Думите. Когато не гледам филм – пиша. Когато не пиша – чета. Когато не чета – гледам филм.
Ти стоиш и зад проекта "Спомените им и след това" – разкажи накратко за него.
Младата художничка Александра Георгиева направи изложба с детски илюстрации. Образите в тях ме развълнуваха и реших, че искам да им вдъхна живот като им създам биография, спомени, мисли, въпроси. Започнах да пиша текстове по тях и така създадох първата част на книгата.
За втората част – поканих свои приятели и колеги да напишат свой спомен, реален или не, по който пък Александра да нарисува илюстрация. Създадохме семейство, в което издателството за българска литература "Лексикон" повярва, и ни даде пълната свобода да реализираме книгата. Вече може да бъде закупена във всяка една книжарница в страната.
*Снимка: Златина Точкова
Какво да очакваме в бъдеще от Димитрис Георгиев?
В момента работя върху втория си късометражен филм – "Това, което остава" (What Stays After), заедно с оператора Дамян Димитров. Преди месец завърших сценария, а през ноември трябва да започнем снимки. Главните роли съм поверил на Елена Телбис, една от любимите ми млади актриси, част от трупата на Народен театър "Иван Вазов", и на Валентин Стоев, който съвсем скоро завърши Кралската академия за слово и драма в Лондон. Историята е за младо момче, което губи сестра си в инцидент и не може де се примири с това, че нея вече я няма.
Преди месец станах част от екипа на B2Y Productions към Nu Boyana Film Studios, където ми предстоят интересни проекти, доста различни от тези, върху които съм работил досега. Предстои ми да реализирам и пълнометражен авторски мюзикъл с подкрепата на New European Wave Entertainment, върху чийто сценарий също работя от няколко месеца.
Как виждаш мястото си в България? Има ли бъдеще за млади и креативни хора като теб?
Има, разбира се. Заобиколен съм от млади и талантливи хора, които искат да работят. Има толкова много неразказани истории. Запознавам се с въображението на изключително интересни български артисти, които вече са започнали да градят смислено бъдеще. Бих искал да продължа да уча в чужбина, след като завърша НАТФИЗ, за да се конфронтирам с други модели на мислене и правене на кино.
Какво би посъветвал своите връстници, които се интересуват от кино и режисура?
Да гледат всякакво кино. Скандинавско, италианско, американско, японско, руско, българско. Усвояването на различните разбирания върху даден конфликт провокират въображението да измисля нови такива.
В киното намирам...
Свят и смисъл.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
