Успелите споделят

Днес ще ви срещнем с един професионалист в своята област. Това е Димо Господинов, по професия адвокат. Роден е и израснал в Стара Загора, в момента живее и твори в София. Учредител и лидер на Адвокатско дружество „Господинов и Генчев“. Занимава се и малко с обществена дейност, като определя себе си като търсещ човек. 

Какво се крие според теб зад словосъчетанието "успял човек"? С какво дефинираш успеха?

За мен успехът е това чувство на чисто щастие, което човек изпитва, когато прави това, което обича, самоусъвършенства се и подобрява средата си.

Ако трябва да опишеш българското общество като една личност, как би го представил?

За мен това е красива и талантлива личност, която обаче страда от необясними комплекси. Бих казал, че явно в младите си години тази „личност“ е била възпитавана, че е нещо по-малко от всички останали и ѝ е втълпявано, че има грозни недостатъци.

Извън метафората, смятам, че Българското общество днес е плод на нелеката историческа съдба на България от последните поне няколко века. Само че не съм съгласен, че трудностите раждат жертви и не смятам, че ние сме такива. Време е да погледнем на себе си като на преживели и калени, а не като на скършени и унизени.

Пътувал си доста из Европа и си видял най-различни хора в различни държави. Какво би казал, че ни липсва, за да достигнем нивото на по-развитите от нас страни?

Единственото, което ни липсва, е самочувствието. Големите идеи и иновации ги раждат не толкова изключителни личности, а преди всичко хора, които не смятат, че с нещо отстъпват на световния елит. А тази нагласа явно идва и от някакви убеждения за мястото на твоята нация в света, колкото и да съм против такива обобщения. Обаче не можем да отречем, че нации като британската например живеят с идеята, че могат да завладеят света и за това техни представители често и успяват да го направят в най-различни области от обществения живот (особено забележително в популярното изкуство).

Та, най-точно бих казал, че всеки човек носи някакъв индивидуален талант в себе си, независимо към коя национална или етническа група спада. Но ако все пак трябва да направим някакво обобщение за българския народ (защото не можем да подминем и факта, че всички живеем в някаква обща среда), то мисля, че по нищо не отстъпваме на останалите народи. Трябва само да си вярваме малко повече. И да пътуваме, за да се убедим в това, което току-що казах.

А кое е нещото, което никога не би искал да губим като народ, и защо?

Не бих искал да губим толерантността си. С уговорката, че не всички у нас я имат. Вярно е, че толерантността и търпението към нередностите (на моменти жив нихилизъм) са двете страни на една и съща монета. Но също така е вярно, че благодарение на толерантността ни тук успяваме да живеем по-спокойно от другите народи, въпреки многото несгоди, пред които сме изправени. Смятам, че животът по-лесен няма да става, но ще съжалявам много, ако нашето общество реагира на трудностите с озлобление и настройване един срещу друг.

Коя според теб е рецептата за по-добро бъдеще в България?

За мен България има едно голямо предимство в момента и то е, че има супер природа, а няма много хора. Това звучи абсурдно на пръв поглед, ама не е.

Очаквам голяма промяна в базовата логика на миграционните потоци от хора в Европа и по света. Ако досега основните двигатели на преселението на народите са били производствени ресурси (земя, пасища, дивеч, подземни богатства, работа, образование), то с дигитализацията на икономиката водещ критерий за избор на място на живот ще бъде доколко то е благоприятно за човека и основните му нужди. Просто възможността да се работи от дистанция позволява на работника да пътува и да се засели там, където ще се чувства най-щастлив, а не там, където му е офисът или заводът.

Ето това е шансът на България – да е място за щастлив живот. Природата я имаме, готини хора – също, интернетът ни е върхът, трябва малко да си поуредим градовете и администрацията (включително електронната), както и да ограничим корупцията, и ще бъдем една от топ дестинациите за миграция в Европа, а защо не и в света. Убеден съм в това!

Завърши с любим цитат и послание към читателите.

Цитати любими имам премного. Ако трябва да избера един, който да е консистентен с казаното до момента, той е: “Learning to love yourself It is the greatest love of all” – Уитни Хюстън.

Става и популярната народна (не съм сигурен дали е българска) мъдрост: „Уважавай себе си, за да те уважават и другите“.