Интервюта

Дияна Нанева е завладяващ творец - илюстратор и комикс художник. Рисунките ѝ са дръзки, красиви, интересни и завладяващи. Родена е във Варна. Автор е на “Инструментариум за призраци”, "Сезон за бягство", илюстратор е на юбилейното издание на “Ян Бибиян” от Елин Пелин, a скоро ѝ предстои изложба в родния ѝ град.

Вижте какво сподели тя от своя живот с екипа на Uspelite.bg.

Дияна, зад гърба си имаш множество графики, комикси, графични романи и изложби. Да очакваме ли скоро някакъв нов комикс, книга или някакъв проект?

На този етап работя по няколко проекта и ми се налага да жонглирам непрекъснато. Може би и по този начин си осигурявам разнообразието през по-голямата част от деня, тъй като различните истории и проекти изискват различен подход и няма шанс да стане скучно в подобен процес. За нов авторски комикс съм твърде в началото и използвам всяка свободна минута да работя върху историята. Съвместно работя с няколко сценаристи и различни истории, за които скоро ще дам повече яснота за какво иде реч.

Планирала съм изложба, която ще се състои на 15 август във Варна, в The Bookstore. Пада се точно на официалния празник на родния ми град! Изложбата ще се състои от творби, които са част от съвместната работа между мен и прекрасната Айсел Карадайъ върху визуално-музикален проект.

Кой е най-предизвикателният и вълнуващ проект, който си изпълнила?

Може би авторският ми сборник с комикси "Инструментариум за призраци”, който излезе през 2019 година. Не беше толкова предизвикателство, тъй като нямах особена съпротива в работата върху него, имах всичката воля и емоционален заряд, за да го направя, но определено вълнението беше голямо. Може би, защото и всичката "излишна" любов ми отиде там, за този период - докато изданието стане пълнокръвно. 

Какво обичаш да илюстрираш?

Боравила съм с много видове текст и много жанрове, трудно ми е да направя този избор, но определено харесвам да илюстрирам истории, които могат да бъдат четени по повече от един начин. Както и при препрочитане винаги да намираш нещо ново в тях! Като цяло винаги съм обичала да търся нещо скрито в нещо, което е пред очите ми.

Винаги съм обичала както за себе си, така и за други хора, стига да имам зелена светлина за това, да илюстрирам емоционалния аспект от нещо написано. В личните ми илюстрации това повече се превръща във визуален дневник, тъй като много от рисунките ми са по някакъв начин преживeни или вече случили се неща.

Така е и с текста, който ми е зададен да чета и интерпретирам. За конкретни жанрове, ако говорим за истории, определено имам преференции към ърбън фентъзи и историческа фикция!

Разкажи ни за Functional Diary - дневници със специално послание. Откъде се зароди идеята? Смятате ли да развиете идеята и в каква посока?

Functional Diary е съвместен проект между мен и Николай Георгиев и ние сме много в началото на развитието ѝ, но все пак първият дневник е факт и стана с взаимна подкрепа, постоянна размяна на идеи и търсене на начини. Като цяло и двамата изхождаме от факта, че аз постоянно скицирам, а той пише, но прекарваме и много време в това да изберем подходящия скицник, тетрадка или планер.

Искахме да създадем наш продукт, който да отговаря на нуждите, да е сам по себе си мотивиращ и с хартия, която да е подходяща и устойчива на различни материали за писане или рисуване. Предстоят още вариации на дневника, защото няма как с един дизайн и един вид хартия да покрием всички групи хора. А и разнообразието ще е още по-голямо, тъй като всяка версия ще е лимитирано издание. Така че, както се казва, stay tuned!

Каква е историята на псевдонима ти - Functional Neighbour? Какво е посланието му?

Functional Neighbour е рисуващото същество в мен. Дойде още от гимназиалните години като псевдоним, който ми служеше първоначално да пазя анонимността си по форуми, сайтове и социални мрежи, но така си остана. В него се съдържа есенцията на намеренията ми и стремежите ми. Functional от желанието за полезност и принос и Neighbour от желанието за близост. Реално не е лоша мисъл да имаш съсед, на който да имаш доверие и да знаеш, че ще ти помогне и е наблизо…

Кои са твоите "призраци"? 

Мен ме е било страх от призраци като малка, може би и сега е така. Вещи, белези, спомени, дори хора, които ме подминават, неща, които напомнят за себе си, но вече не са както преди, вече нямат същата роля или изцяло отсъстват от живота ми. Моите призраци са всичко, което напомня, че е имало някакъв преход, случил се, но вече е нещо друго и обикновено, в това има много повече печал и нищо друго. Имало е нещо, но вече го няма и съществува само спомен, обвивка, последствие, обстоятелство, писмо, невалиден документ и така нататък. 

Къде обичаш да рисуваш? Имаш ли любимо място, което да те вдъхновява? Откъде черпиш вдъхновение?

Обичам да рисувам сред хора, около приятели, близки, у дома, в кафене, в парк. Като цяло това да рисувам в присъствието на някого в помещение, винаги ми е давало повече стимул. Когато съм сама, всичко ме разсейва, премислям, преанализирам и е по-вероятно да се въртя в кръг. Черпя вдъхновение от случки, ситуации, заобикаляща среда, чужди житейски истории, от живота като цяло. Ако рисувам за себе си, по-скоро бих нарисувала нещо, което или разбирам, защото съм го изпитвала, или се опитвам да разбера. Останала част - определено музика, литература, любими комикси.

Винаги ли си искала да бъдеш художник, това ли беше мечтата ти?

Винаги всъщност. Питали са ме няколко пъти обаче каква бих била, ако не бях художник. Щях да свиря на акордеон или щях да нищя и да се занимавам с политика!

Би ли оставила послание към читателите ни?

Понеже съм на тази вълна в момента - пазете си сърцето и времето, и не само физическото време, което се измерва в секунди, часове и дни, а и емоционалното такова, защото то е по-изчерпаем ресурс!

Снимки Личен архив на Дияна Нанева