Култура

На тази дата преди 242 години се ражда Джейн Остин, за да остане в сърцата ни завинаги. Тя е творец, който успява да наджиее своето време и да ни завещае "Гордост и предразсъдъци", "Ема", "Разум и чувства!" 

Възхищавам се на хора, създали у себе си усещане за вътрешно спокойствие и равновесие. Изграждането и възпитанието на умения за себесъхранение от деструктивни мисли и емоции, както и защита срещу всякакви външни агресори. Непоклатимост на характера, съчетан с мекота. Лишен от агресивност, но достатъчно силен, за да може да наложи егото си в високото му проявление, т.е. да го отстои.

Да пишеш – това е желанието да дадеш частица от себе си. 

 

От хаоса в мислите и в сърцето ти. Но за да го направиш правилно, се изисква много силен характер и вътрешно самообладание, защото писането като форма на изява, е на първо място самодисциплина и непрекъснато справяне със ситуациите, в които е по-вероятно да бъдеш криворазбран.

Затова нека посветим този пост на творците, защото 

„Изкуството, преди да даде на човека крила, за да излети във висините, обикновено му счупва краката” (Чарли Чаплин). 

 

Каква е задачата на тези, които се занимават с изкуство? Да късат бавно парченца от себе си, от същността си и да ги дават на своята публика - явна или неявна. Да затворят очи и да поглеждат навътре - в дълбините на душите си. В страховете си, в пороците си… Да впрегнат мощта на тъмнината и да хвърлят светлина върху трагедията.

Има моменти, в които тишината е универсална и именно тогава се създават творения. Когато сълзите падат чисти като дъжд. Когато самотата е всеобща и споделена. Само тогава Творецът може да докосне нечия душа с частицата от своето страдание, със словото и музиката си, с картините си.

Творецът не бяга от страданието, не се пази от болката. Той знае, че 

„няма рози без бодли. Но има множество бодли без рози” (Артур Шопенхауер). 

 

Не приема нищо за даденост. Знае, че сме на тази земя, за да правим добрини. Той не се опитва да „оправи целия свят”, но може и е длъжен да предложи избор на хората - да ги потопи в изкуството, показвайки им красотата на съществуването. Стигнал е до осъзнаването, че мелодията на живота понякога е хармонична, друг път хаотична, а понякога - не си струва да я чуеш отново. Затова той следва неотклонно своя идеал, формулиран в простичката фраза на Бърнард Шоу:

„Истинската радост в живота е да се посветиш на цел, която сам признаваш за голяма, а не да бъдеш трескав, егоистичен дребен глупак, който се оплаква, че светът не служи на неговото щастие.” 

 

В своите мисли Творецът сяда на ръба на своето безсилие и дори когато губи почва под краката си, той продължава да катери върховете към Истината. Захвърля химикалката и започва да пише в ума си. С ожулени крака и разбита брадичка пълзи към своето Познание с едничката цел да го сподели. Често думите, изречени на глас, увяхват и се губят в безбрежието на простата човешка мисъл, но написани - вероятно имат повече стойност… поне биха могли да послужат за равносметка.

Проклятието на Твореца е, че има коварно въображение, което го съсипва с красотата на фантазиите си. Тежестта му се крие в думите: 

„Ничие перо и ред безсмъртен няма да напише/ не е ли потопено в мастилницата на нощта” (Джордж Чапман).

 

Затова той си е създал пристан в съзнанието, където е тихо и спокойно. Там е побрал цялата си душевна романтика и ревностно я пази. Не иска да нарушава душевния си уют. Ако можехте да надникнете в главата на Твореца, бихте се изгубили навеки сред тази палитра от емоции. Така е пипната, така добре е изградена, че няма място за допълване.

Дори една Мадона от Рембранд не би била толкова грациозна и толкова фино изтъкана. Защото творения се създават само със сърце - изтъкани от най-дълбоките му пориви, най-желаните копнежи; от онова, което в света го няма и е невъзможно да се открие.

Творецът знае, че е неспособен да обикне със силата на красотата, с която изразява емоциите и вътрешната си същност.

 ”Толкова изпразнен от надежда е външният свят, че вътрешнияt ми е дваж по-скъп”. 

 

За да изрече тези думи, Емили Бронте отлично е осъзнавала бездната, която стои между възвишените идеали, заложени в същността на Твореца, и сблъсъкyt им с мрачната действителност. Там те се прекрояват, крайно напомнящи на Платоновия ”свят на идеи”. Там всичко е съвършено и претворяването му в реалността е просто една груба, саката поема - незавършена и недоизпипана… грозна.

Само бегъл оттенък - сянка, дух. Платон е бил гений, несъмнено е усетил разликата между тези два свята и невъзможността да съществуват като един. Поставяйки човека по средата, той подчертава неговата нецялостност, неговата обреченост да бъде на този вечен кръстопът между съвършенството и несъвършенството.

Мисията на Твореца почива на задължението и отговорността да изгради мост между съвършенството, което създава, и да го слее с несъвършенството.

Ти успя, Джейн! 

И затова ние винаги ще те обичаме!

Честит рожден ден!