Днес не е 8-и март. Продължаваш ли да бъдеш жена?
Дъждовно е. И тъмно. Небето плаче. Не вярвам обаче, че е толкова тъжно, колкото големи са сълзите му. Просто е събрало в себе си толкова много емоция, че вече няма къде да я побере. Попило е чувствата от собствените си преживявания, чувствата на хората, с които го е срещнал светът и към които не е успяло да остане безразлично. Просто защото е небе. И нито меките облаци, нито безкрайния хоризонт, нито многоцветният свят ще му позволят да изпита безразличие.
Едно небе е дом и път. На хиляди безгласни думи и надежди. На молитви и мечти. На хората, които не познават граници, а се оглеждат в простора. Едно небе е толкова многолико. Днес вали, а утре ще огрява хората и земния ни път, а след това какво ще е - не знаем.
Едно небе напомня на жените. Събрали в своя свят парченца от милион вселени. Жени, които границите не познават, а погледът им търси все простора. Едно небе така познато, но криещо в себе си безброй загадки. Едно небе и женското сърце - да ги разгадаеш един живот не стига...
Пиша този текст на 8-ми март, но той ще достигне до Вас на друга дата. Защото ежедневно се нуждаем от любов, уважение и жестове, които да ни напомнят, че сме ценени. Защото ежедневно светът се нуждае от нашата сила, доброта и красота. Защото ако държим да получим цвете (просто защото е осми март), то е твърде вероятно да не получим в следващите дни от годината.
И ако някой не Ви честити 8-ми март, невинаги е признак на неуважение. Може би просто сте неговото осмомартенско чудо във всички дни от годината...
