Успелите

Дневникът на един декември (част 1): Когато нещо започне зле, помогни му да приключи добре

Неделя вечер. Светлинките от елхата се отразяват меко в прозореца. Пламъчето на коледната свещ ми се усмихва, сгушена из няколко шишарки. А из стаята ухае на портокалова Коледа. Слушам звуците от акустичната китара в коледната колекция кавъри от Даниела Андраде (може би си ги слушал/а, но все пак, ако не си все още, направи го - препоръчвам горещо!).

Навън изглежда най-накрая захладня (още малко и ще повярвам, че тук, много на юг и много далеч от планината, ще завали сняг). Както и да е. Май няма да стане, но е достатъчно студено за започване на този кратък дневник, в който ще ти разкажа как преминава декември за мен (влюбена в коледните празници!); а може би и ти ще се вдъхновиш как да допуснеш магията в сърцето си.

И докато в момента всичко ми изглежда мирно и спокойно, а аз „се размотавам“ из един по-шарен дом (и личен свят), то първата седмица на декември не протече точно както очаквах.

Но не спирай да четеш, защото може и да започна малко „по-криво“; важното е, че завършва с тази неделна вечер.

1 декември, вторник:

Хм, събуждам се с ужасно главоболие. Не трябваше да става така, нали? Или пък може би това се случва, за да ми напомни, че понякога трябва да спра да се „пренавивам“ за някои неща и да си живея в момента? Кой знае...

И така, какво правим, за да се справим с главоболието?

Точно така, пускаме музика (коледна, разбира се!); игнорираме (доколкото можем!) стреса на работното място и открадваме малко време за писане на статии.

Така де, когато външният свят не е точно това, което очакваш, че ще е, не ти остава друго освен сам да си го построиш като от въображението ти.

2 декември, сряда:

Главоболието мина с една хубава разходка. Никога не ги подценявай!

3 дни до ваканцията! Няколко дни, в които отпуската „по домашному“ ще придобие различен смисъл за мен. Тази година няма да има пътуване, нито прибиране у дома, в България.

Поглеждайки през терасата, пред погледа ми се „мяркат“ някакви палми, което не се вписва много в представата ми за коледен декември, затова затварям вратата и обличам огромен пуловер, с който приличам на плюшена играчка.

Минавам покрай малката стаичка и оглеждам със самодоволно изражение всичкия коледен арсенал, който съм подготвила. В предишните седмици се сдобивах с малки „оръжия“ за коледен дух (елха, коледни играчки, свещи, лампички и т.н.). Всичко това прилежно събирах в една от стаите и всеки път, минавайки от там, поглеждах купчината съзаклятнически. Още два дни и ще се развихря, преобразявайки къщата.

3 декември:

Познаваш ли онова усещане, когато искаш нещо да дойде по-бързо, а ти изглежда, че времето е спряло? А аз искам да дойде утре. Както казах – отпуската.

Тази година наистина всички имаме нужда да ударим бутона „Пауза“.

През отминалите месеци всички ние се сблъскахме с толкова много трудности. От всякакво естество. И ако трябва да сме честни, положението за много хора не беше лесно на работа. Благодарна съм, разбира се, че с идването на пандемията запазих работата си и вече от над осем месеца работя от вкъщи. Но също така не е за подценяване и фактът, че количеството работа, което се насъбра през настоящата година, е (пресметнато... от счетоводителя на фирмата, не от мен; мен не ме бива с математиката) 3.5 пъти повече от миналата година.

Та, затова отпуска. И препоръчвам на всеки един от вас, дори и да не успее да вземе една седмица ваканция, то нека поне през останалото време да намери поне един ден, в който да спре. Да закачи онзи гирлянд, да създаде нещо. Да прочете някой коледен разказ, да изгледа онзи филм, който от дълго време отлага да си пусне. Каквото и да е, направи онова нещо, което ще спре забързания ти свят за мъничко и ще ти даде ценни мигове със себе си.

4 декември

Разбира се, понякога дори и да ни се струва, че времето е спряло, то никога не е, и винаги идва утрешният ден. В случая, разбира се, това беше добра новина за мен, но генерално не е лошо да си напомняме, че „времето лети“, затова невинаги трябва да си мечтаем „за утре“; може просто да изживеем „днес“ възможно най-добре.

Петъчният ден беше денят за украса у дома. В моето семейство винаги сме украсявали само една стая. Тази година обаче реших да наруша традицията и във всяка една стая се появи коледен елемент.

Прекарах около един час минимум, катерейки се по столове, търсейки перфектното разположение за гирляндите на прозореца. Това си беше по-добро упражнение и от 30 минути степер и даже съблякох коледния пуловер-плюшена играчка. След няколко минути размисли дали 5 см. наляво, или надясно да е гирляндът, го зарязах така, както си е. Обяснението? В един момент се усетих, че съм започнала да приличам на някакъв болен перфекционист и ако продължа, ще загубя чара от момента.

Останалото е история, както се казва. В момента апартаментът прилича на малко коледно убежище, а всичките Гринчове по света вероятно биха се хванали за главата.

5 декември

Събуждам се и решавам – поне до обяд ще се размотавам по пижама, а палачинките (в един здравословен вариант) ще бъдат приготвяни на фона на разни коледни мелодии. Цял ден си гледам влюбено елхата. А сред закуска, филми и усещане, че напрежението от работа малко по малко спада (след спирането и на нотификациите за мейлите; още едно нещо, което препоръчвам), се възползвам от новите технологии и за нещо позитивно. Сестра ми е на 2400 км от мен, но интернетът е добър и за миг изглежда, че отново ще сме заедно по празниците.

Денят завършва с чаша вино по съседски (в намален, противопандемичен състав от двама души) и приятни разговори.

6 декември

Седмицата е към края си. Никулден. Успявам да стигна до дома на родителите си след оглеждане като престъпник в трамвая, защото не съм сигурна, че не нарушавам закона (намирам се в Барселона, където към момента имаме забрана да напускаме кварталите през уикендите). Всичко приключва добре, когато изскачам от трамвая и виждам мама и тя не е обградена от дузина полицаи, които очакват да ме арестуват.

У дома тате се е развихрил и ухае на пастърва със зеленчуци (някаква гръцко-австралийска рецепта, с която той толкова много се гордее).

Късно вечерта, към 22:30 ч., съм се прибрала след гостуването при родителите. Пускам онези коледни песни, за които ти споменах в началото, и се заглеждам в пламъчето на свещта.

С надежда, че тези дни ще направят всички нас малко по-добри. И ще запазим добрината и след празниците.

А плановете за другата седмица?

Нямам такива ден по ден, но знам, че ще има приготвяне на коледни сладки, опити за рисуване, коледни книжки и... кой знае какво още? Важното е, че тази седмица разбрах едно. Когато нещо започне зле (с главоболие и стрес на работа примерно), от теб зависи да му помогнеш, за да приключи добре. 

 До другата седмица,

Вики.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Оставете коментар

0 коментара