От сърце

Още една седмица с коледни вълнения (или не толкова) отмина. Приближаваме се малко по малко към 25 декември и сладката коледна лудост започва да обзема дори и отричащите тази година празника (при някои даже се проявява прекалено, във вид на лудешко пазаруване, и ми се иска да спра тези хора и да ги успокоя. Няма страшно, ще има за всички.)

Аз, от своя страна, останах затворена в моя си свят (и реално спазваща противоепидемологични мерки по време на отпуската, за която ти разказах в първата част на дневника тук) и изследвах ден по ден коледните нагласи у себе си. Първоначалната еуфория от украсения дом поотмина, а на нейно място се настани благодарността. Че ни има тук и тази година. И че всички заслужаваме този празничен сезон да прекараме няколко дни без планове, далеч от въртележката на ежедневието.

Какво обаче ми донесе втората седмица на декември?

7 декември:

Няма по-хубаво нещо от буденето без аларма, съгласни сте, знам го. Бавното навлизане в деня, особено понеделнишния, е много приятна задача.

Днес имам супер желанието да взема интервю от Дядо Коледа. Точно така, правилно прочете. От Дядо Коледа. Не сме се уговаряли с него, но и на него понякога му харесва да е без планове. Така че нещата се получиха.

Хубавото на това да имаш „добре развинтено въображение“ е шансът да пътуваш мислено из разни светове. А декември е изключително приятно време за подобни пътувания (разбира се, не трябва да се ограничаваш само до този период. Време за въображение и мечти винаги трябва да намираш, дори и всичко да е супер-мега-хипер-гига забързано).

8 декември:

Дядо Коледа е много готин! Поне в моите мисли. Разбрах малко повече за неговата философия през 2020. Ако и на теб ти е интересно, можеш да прочетеш повече тук.

Не знаех дали в днешния ден да се захвана по-сериозно с коледното четене, но... си останах само с идеята (въпреки че уж се водя „книжно хлапе“).

Попаднах случайно на мини-сериала „Dash and Lily” (и по стара моя традиция, се залепих за екрана и не се отлепих, докато не изгледах всички 8 епизода, всеки един по около 20-25 минути).

Историята е различна от типичната захаросана коледна романтична комедия. Базирана е на едноименния роман на Рейчъл Коун и Дейвид Левитън, и разказва за двама тийнейджъри (всеки различен по своя начин), които случайно (или не?) започват игра на „Осмеляваш ли се?“ дни преди Коледа в Ню Йорк. Няма да давам повече спойлери, но да си знаеш, препоръчвам. Особено ако си на около 20 и не се вписваш напълно в поколението на смартфоните. „Dash and Lily” показва, че да си различен е в реда на нещата, макар и понякога да не е най-лесното нещо на света.

9 декември:

Снабдяването с български продукти в чужбина като цяло придобива напълно нов смисъл. Лютеничка, кори за баница, българско сирене. В дните преди Рождество, става още по-интересно, защото зареждането става на няколко етапа (и да, зареждане е точната дума, защото поради липса на квартален магазин, от който да си купиш тези продукти, си длъжен да напълниш здраво торбите).

В моето семейство нещата се случват по две линии: от една страна е мама, която още в края на ноември посещава българския магазин, намиращ се по-близо до нея; от друга съм аз – която пък посещавам другия български магазин и запълвам това, което тя не е успяла да купи. Това пазаруване за нас не просто консумиране, а начин, по който да се почувстваме отново по-близо до традициите и рода си. Емигрантите ще ме разберат. И в случая, баницата придобива изключително важно метафорично послание (йеп!). И с някое видео обаждане почти си вярваш, че сте заедно и с другите членове на семейството. Може да опиташ и ти, през този толкова странен празничен период 2020.

10 декември:

Сутринта се излюпвам и без много мислене се насочвам директно към лавицата с книги в дневната (не е цяла библиотека, уви! Цялата е в България). Ръцете ми машинално грабват коледната книга, която съм си намислила да подхвана. Ето, всяко нещо се случва с времето си. Когато ти се гледа сериал, Виктория, гледаш сериала. Когато ти се чете, четеш.

Книгата, към която съм се насочила, е „12 часа преди Коледа“ от Десислава Чучулайн. Корицата е просто прекрасна и те кара час по-скоро да се потопиш в магичния свят на страниците. За да съм напълно честна, разбрах за книгата миналата година, но чак този декември стигам до нея (или тя до мен). Започвам да чета без да имам очаквания (нито позитивни, нито отрицателни; поне в четенето на книгите ме бива да нямам очаквания, ако не друго); и засега историята върви доста добре.

11 декември

Ами, колкото и да ви бива в кухнята, провалът задължително ще дойде и при вас в даден момент (бъдете сигурни и не ме гледайте високомерно, хаха).

Ще ви спестя дългата история, но когато предлагах на главната ни редакторка да разписвам този материал, казах нещо от сорта на: „И дори и да се проваля в правенето на коледни сладки, голяма работа! Поне всички ще видим, че светът не свършва с един провал!“.

Мда. Случи се. Опитах се да направя здравословно брауни с коледни елементи, което просто... ми, не ставаше. Престоя няколко часа, аз го гледах умно-умно и реших, че в крайна сметка ще се опитам да го спася някак. Няма да разказвам как точно го направих (спасението) в детайли, но с помощта на блендер, боровинки, мед и маскарпоне, в крайна сметка се получи коледна торта.

Така че ако се случи и на теб – спокойно. Докато се забавляваш с това, което вършиш около празниците (украса, коледни сладки, четене и т.н.), всичко ще е наред. Дори и да не излезнеш със супер яките инстаграмски снимки.

12 декември:

Тази събота не беше ден за създаване на нищо коледно. И това си е съвсем в реда на нещата. Никъде не е написано, че колкото и да обичаш даден празник или нещо, трябва да преминеш напълно в другата крайност, и да не си оставиш и миг „по-различно време“ без това нещо. Достатъчно е светлинките на елхата да греят, а ти да си обул специалните коледни чорапи. Понякога просто имаме нужда да спрем и да не вършим нищо. Някой успяват да го правят целенасочено, което също си е изкуство в нашия модерен свят. Не се притеснявай понякога да си „нищовършещ“. Повярвай ми, ще се отблагодариш сам на себе си, ако останеш мъничко без планове и графици, както и задачки в списъка (пък дори и той да е коледният такъв).

13 декември:

Моята едноседмична пауза от работа е към края си (да, отпуската привършва). Но коледното настроение не е! И не говоря за наивно слагане на розови очила и гледане на реалността такава, каквато не е. Говоря за простичкото усилие да видим дори и в тази трудна за мнозина действителност, нещо, което ни усмихва. В неделя за мен това беше обаждане с приятели, които виждам няколко пъти годишно (а тази само веднъж), и с които този път просто си спомняхме някакви коледни истории от (не толкова) бурното тийнейджърство. Тези хора, с които всеки път се чудим как е възможно, след толкова много време на толкова много километри, между нас да няма истинска дистанция. И в този ред на мисли, не се притеснявайте. Коронавирусът ще премине в даден момент – след няколко месеци или години. Но ще премине.  А междувременно, просто се огледай за твоите хора около теб. Макар и в момента да ги виждаш само в Зуум.

До следващата седмица,

Вики