От сърце

Или моят топъл текст за студените дни.

Още не е есен. Не и наистина. В сърцето ми още бие лятото. Мирисът на море. Лъчите на слънцето по кожата ми. Горещият пясък под краката ми. Спокойният град. Прохладата на планината. Но вече не е лято.

За мен есента е Междусвят на сезоните. Лятото не си е отишло напълно, а зимата не е дошла. Дните стават по-кратки, но следобед все още е светло. Влизаш за малко в затворено пространство и докато излезеш вече е тъмно. Особено време. Есента е най-потайният и магичен сезон.

И докато навън лека-полека става по-студено, сърцето ни трябва да генерира онази топлина, която започва да отсъства от сезона. Не още. Не напълно. Но е хубаво да го подготвим.

Затова бутилирай всички спомени от лятото. Подреди ги в чекмеджетата на съзнанието си. Намери подходящото място за всяко приключение. За всяка споделена усмивка и изживян момент. За всяка малка приказна вечност, в която си искал да живееш завинаги. Надпиши ги прилежно с красив почерк. Не бързай – няма за къде. Отдели толкова време, колкото ти е нужно, за да се разделиш с лятото. И не забравяй, че тази раздяла е временна. И докато се срещнете отново, то ще продължава да живее в теб.

След като свършиш с въображаемите шкафове и си успял хубаво да запечаташ всеки спомен, недей да хвърляш ключа. Скрий го на сигурно, но запомни добре къде е. И проверявай периодично дали всичко е на мястото си. Знам, че има вероятност да ти звуча налудничаво, но зад думите ми се крие логиката на моя вътрешен свят. Това е моят модел за духовно оцеляване. Единственият начин в теб да живее вечно лято по средата на зимата е да си изживял всичко с цялото си същество. И да си сигурен, че и само споменаването на определена дума отключва цяла вселена. Така дори в студен ноемврийски ден усмивката ти няма да бъде помрачена от липсата на слънце. Защото ти си лятото. То не е сезон, а състояние на духа.

Пиша всичко това, докато в мен живее вечно противоречие. Защото, както често се случва, аз съм тъжна и щастлива едновременно. И това дори не е странно. Макар да не искам да пусна лятото, нямам търпение да настъпи истинската есен. Природата претърпява пълна метаморфоза и с нея се променям и аз. Може би затова обичам този омагьосан сезон. И кой има време за есенна депресия, когато на света съществуват цветни листа, дебели книги, ароматен чай, топли чорапи и поезия? Нима може да бъдеш нещастен, когато цялата природа блести в най-красивите си дрехи? Нима не искаш и ти да си лъскав и златен? Да се отърсиш от ненужното, за да може да се преобразиш? По-щастлив от всякога. Защото всяка врата води нанякъде.

Есента е топлина и магия... ако й позволиш да бъде такава.