Успелите

До какво води вирусът на недоверието?

Кога за последно ви се случи в кризисна за страната ситуация да пуснете телевизора и да си кажете, че се чувствате в сигурни ръце заради чутото от екрана и адекватните действия на държавата? За повечето от нас отговорът клони от “не помня” към “никога”. Но случващото се в последните дни, ме накара да преосмисля баланса между нихилизма и рационалното доверие в традиционните авторитети - държавата и науката.

Още в началото на годината медиите започнаха да ни заливат с информация за зародилия се в Китай коронавирус, а Световната здравна организация предупреди, че може би сме изправени пред пандемия. Но по традиция масовата публика започна да обръща сериозно внимание на случващото се, едва когато нещата ескалираха и вирусът се доближи опасно близо до границите ни. Вече всеки от нас е виждал по улиците хора с медицински маски, а обявената в цялата територия на Италия карантина не ни кара да се чувстваме по-спокойни.

На фона на заплахата, от няколко седмици в страната функционира кризисен щаб, който ежедневно изнася информация за лечението на пациентите с коронавирус у нас и усилията за ограничаването на заразата. Регистрираните до момента случаи са шест, но нито един от тях не е пътувал извън страната, което ни води към мисълта, че те са били заразени от други.

Случващото се само засилва и без това силните съмнения на хората към работата на институциите. Което създава условия за перфектна буря - комбинация от реален проблем и неефективни мерки за предотвратяването му, поради липса на доверие от гражданите, които трябва да ги приложат.

По всичко личи, че обществото ни трудно успява да се справи с информационния поток и да оцени адекватно риска от епидемия.

И докато хората, проявили симптоми на коронавирус у нас, за радост, са малко, всички ние демонстрираме симптоми на друга тежка болест - неспособността да отсяваме информация и да проявим елементарна обществена дисциплина.

Само за десетина години социалните мрежи успяха да ни убедят, че едва ли не, знаем всичко. Днес всеки е способен да води ежедневни спорове на всякакви теми независимо от експертизата си по тях. Причината за това е, че способни да достигнем до безпрецедентен в историята обем информация, ние често бъркаме, като приравняваме информираност с реални знания. 

Всъщност образованието е онзи процес, който ни дава инструментите, с които да анализираме достъпна за всички информация и да направим експертен извод. Попитайте всеки лекар и ще разберете, че един от най-големите проблеми на здравеопазването в наши дни е склонността на хората да си поставят диагнози на базата на търсене на симптоми в интернет и грешния им анализ. 

Така че надали е изненада фактът, че независимо от изнасяната от кризисния щаб информация, всеки у нас смело прави собствени изводи за справянето с проблема. От една страна стоят хората, които в пристъп на паника започнаха да изкупуват медицински пособия от аптеките, независимо дали се нуждаят от тях. А от другата са онези, които ежедневно ни обясняват, че приказките за пандемия са просто поредният медиен балон и става дума за нещо като обикновен грип.

Разбира се, както често се случва, истината не е в нито една от крайностите, а някъде по средата. По думите на директора на Световната здравна организация Тедрос Аданом опасността епидемията да премине в пандемия е напълно реална. Хора като Бил Гейтс от години предупреждават, че светът не е готов да се бори с глобалното разпространение на тежки зарази.

Аданом обаче вярва, че това ще бъде първата пандемия, в която човечеството няма да бъде оставено “на милостта на вируса” и изрази увереност, че предприетите мерки вече дават резултати за овладяването му.

За апокалиптични прогнози място няма. Светът ще продължи да се върти и след като се справим с коронавируса. Но това със сигурност не означава, че притеснението в разумни граници е излишно. След срещата на Европейския съвет вчера, която се проведе с видеовръзка, премиерът Борисов заяви, че според някои прогнози между 60 и 70% от населението на ЕС ще преболедува.

Не, коронавирусът не е обикновен грип, но е с подобен коефициент на разпространение и симптоми. Макар сред малка част от боледуващите, той води до усложнения, които изискват болнична помощ. Докато той не е особено опасен за повечето деца и млади хора със силен имунитет, вирусът може да доведе до тежки усложнения за хората с респираторни заболявания, както и тези над 60 и най-вече над 80-годишна възраст. 

Демографското разпределение на населението в Европейския съюз предполага, че разпространението на заразата може да натовари сериозно здравните системи. В момента в България живеят 1 милион и 154 хиляди души на възраст между 60 и 80 години, както и близо 340 000 души над 80 години.

У нас здравеопазването е в дългогодишна криза, която, разбираемо, кара гражданите да се съмняват в способността на държавата да реагира на кризисни ситуации.

Независимо дали попадаме в рисковите групи, или не, всички ние носим отговорност не само за себе си, но и за своите родители, баби и дядовци. И трябва да дадем своя обществен принос и да проявим отговорност към здравето на себе си и околните.

А това е напълно постижима задача, стига да се лишим от елементарни удобства и да следваме инструкциите за превенция на Министерството на образованието, които съвпадат с тези на СЗО.

Експертите вече отчетоха, че основна причина за развитието на коронавируса в Италия, където болните са над 10 000, е липсата на гражданска дисциплина и готовност на хората да следват указанията на властите. В рязък контраст с Апенините, ситуацията в Китай и Южна Корея изглежда все по-близо до овладяване поради бързите и радикални мерки, които властите предприеха, и готовността на хората да се съобразят с тях.

Често казват, че за едно общество се съди по отношението му към най-уязвимите в него. Във всяка криза се крие и възможност.

В случая това е шанс да покажем доколко поколенията, израснали в най-мирните в историята на Европа десетилетия, могат да се справят с трудности, както многократно са го правили предците им. Сега е моментът да покажем доверие към човека отсреща и да проявим отговорност към него. Ако го направим, със сигурност ще излезем от ситуацията по-силни и единни.

Успяхме ли да те вдъхновим?
Подкрепи позитивната журналистика в България…

Ние сме млад екип от момичета и момчета, гладни за обективност в медиите. Работим здраво, за да ви върнем вярата и да ви покажем, че добрите примери са навсякъде около нас. Противопоставяме се на стила и работата на традиционните медии, за да ви покажем положителната страна на монетата.

Обръщаме се към вас с апел за дарение в подкрепа на журналистиката, която правим. Всички постъпления се инвестират в развитието сайта. С тях ние увеличаваме обема и качеството на позитивните новини от България.

Защото сме тук заради нашето общо бъдеще и вярваме, че то ще е добро!

Препоръчани статии

Петър Хаджиколев

Журналист и фотограф на свободна практика, Ранобуден студент и активен гражданин с интереси в сферата на политиката, икономиката, спорта и високите технологии.

Оставете коментар

0 коментара