Защото избрах България

“Кариера в България. Защо не?” е най-големият форум за българи с опит в чужбина. На 5 септември в София форумът ще се превърне в платформа за обмяна на контакти и идеи между тези, придобили опит зад граница, свързвайки ги с работодатели и съмишленици в България. Анжела е сред българите, избрали да се върнат у дома и да намерят своята кариера в България. Днес тя работи за организацията “Заедно в час”, която ще присъства на форума, за да покаже как работи за образованието в България. Повече информация можете да намерите ТУК.

Стартирах 7-ми клас без да говоря или разбирам английски език и завърших годината с отлични оценки, не защото съм специална по някакъв начин, а защото бях подкрепена и мотивирана от учители, които вярваха в потенциала на всеки един от нас.

Така започва историята на днешния герой на “Кариера в България. Защо не?”. Тя е Анжела Деянска, едно 27-годишно момиче, което иска да вгради наученото и изпитаното от Канада у нас. Достъпът до качествено образование, което цени всяко дете като личност, е причината кариерата ѝ да е обвързана с промяна на образователната система в България.

Опитът от чужбина

Семейството й се мести в Канада, когато е на 12, където прекарва 13 години, а нейното “връщане” преди две години е по-скоро напълно осъзнато преместване.

“В Канада осъзнах, че съм попаднала в образователна система, която реално цели всяко дете да успее да се реализира, независимо от финансови възможности, етнос  или раса и дори нивото на владеене на английски език,” споделя Анжела.

Още от малка качественото образование ѝ помага да се развие като позитивна личност, а комбинацията от последователност, адаптивност и любознателност я водят към интересни и предизвикателни моменти.

Първоначално преместването ѝ в Канада я среща с предизвикателства, но и с много възможности. Проблемът с английския език и фактът, че там е прието децата да учат по различен начин, днес е сред основните ѝ идеи за промени в образователната система у нас. Знае, че не всичко е лошо, тъй като невероятен учител ѝ преподава в началното училище в София. Капиталът учители е една от причините Анжела да се върне и да работи в полза на българското образование.

Осъзнава, че децата в България също заслужават шанса, който тя е получила.

“Определено темата за образование е моята страст,” усмихва се Анжела и допълва колко несправедливо и дори нелепо е липсата на подкрепа и вяра у надеждите на България, което от своя страна лимитира не само личностното им развитие, но и това на цялото ни общество.

Но едно от местата, което оставя траен отпечатък у Анжела е Берлин. Отива на петмесечен обмен в Германия по време на магистратурата си, където по нейните думи среща “амбициозни, мотивирани и културно различни хора”. Новите приятели на Анжела активно търсят начини да обменят опит и информация помежду си по достъпен за по-широката публика начин, което провокира Анжела да погледне към себе си и как тя предава идеите си на заобикалящите я хора.

После се връща в Канада, но е вече вдъхновена и решена да работи в тази насока. Открива и други, “без значение от възраст, позиция или години стаж”, подчертава тя, които искат да споделят опит в неформални сесии и обучения. Постепенно нашият герой се учи да комуникира с различни хора, да открива общи теми и да обединява потенциала на такива с общи нужди или “мисии”. 

“Средата е предизвикателна и проблемът, който се стремим да адресираме, е комплексен. Но съм благодарна, че работя с хора, които ме карат да вярвам, че е преудолим.”, смята Анжела и тези умения я водят към ролята ѝ в “Заедно в час”.

По пътя към “Заедно в час”

Всички приключения я връщат отново в родната София. Днес е мениджър развитие в “Заедно час”. Анжела е бакалавър по  “Международни отношения” и магистър по “Публични науки” и двете от Университета в Торонто. Нейните отговорности включват финансирането на организацията в краткосрочен и дългосрочен план. За нея не е важно името на позицията, а “доколко успявам да се развивам в дадената позиция и да допринасям за постигането на високи резултати.”

Казва, че е направила напълно осъзнат избор за връщането си и работата с обучението на деца. Дори родителите ѝ не се изненадват от решението на дъщеря си, защото всички знаят колко отдадена е тя на темата за качествено образование.

“Още преди бакалавър знаех, че съм човек, който иска да работи за кауза,” споделя за избора си Анжела.

Казва, че и да беше останала навън, щеше да се занимава с нещо, което ѝ позволява “да допринеса за решаването на даден проблем и да работя с хора, които са обединени от сходно мислене. Не бих казала, че за мен престижът е приоритет.”

Идеалистът Анжела оценява и ползите от работата в България. Благодарна е за средата, за мотивацията, че работи “на място, където не ми се е случвало да броя часовете до края на работния ден и да се питам дали е имало смисъл.”

Вече тук, а не там

Тя е изградила своите два живота тук и там. Но не подценява факта, че е имала възможност да имигрира обратно, тъй като не е “късала връзките” си с България през 13-те години в Канада. Тогава най-вече са ѝ липсвали любимите хора и красиви места, като “пътя за морето и когато почти стигаш до морето, а вече усещаш промяната във въздуха”. Сега обаче ѝ липсват приятелите, от които някои я навестяват, но други все още не са пътували до България.

Казва, че е изпитала културен шок при завръщането си от малки неща като несъществуващия поздрав към автобусния шофьор:

Кара те да се чувстваш отчужден хем защото си от тук, хем защото не си.

По-големи дразнения като често срещаната българска нагласа, че “това си е така и няма как да го оправим, бездействието, липсата на отговорност, безгрижността, апатията, независимо колко близко до тях е проблемът” - все неща, които Анжела иска да промени. 

Но простички позитивни емоции, като да си набере букет от градината на баба или да стигне до морето или планината за няколко часа, открояват ползите от вкъщи. Не малка част от причините Анжела да се установи в нашата страна са вдъхновяващите хората, които непрекъснато среща.

“Чувството да си част от група хора, обединени от силната вяра в потенциала на всяко дете е много зареждащо!” смята тя.

Автор: Тихомира Дончева

Успелите подкрепя завръщането на българите от чужбина. Ако си учил или работил в чужбина, без значение дали все още си някъде там или вече си се прибрал, ела на форум Кариера в България. Защо не? и открий нови възможности и съмишленици. Безплатна, но задължителна регистрация на: http://karieravbulgaria.com/forum-2017/