Приключения

Почти всеки срещнат на улицата човек е готов да ти кажа, че природата в България е уникална. Въпреки това, мнозина всъщност не познават родната флора и фауна. България не е само връх Мусала. Не е Седемте рилски езера. Не е Белоградчишките скали. Не е панорамната площадка "Орлово око". Нито дори крепостта Царевец, която обожавам. България е всичко това, но и много повече. Тези места са величествени и прекрасни. Но днес искам да те запозная с едно по-малко популярно кътче от страната ни.

Човек може да прекара живота си наслаждавайки се на природата, която все повече си мисля, че не заслужаваме. Но все пак е наша. Вярвам, че всички ние трябва да служим на природата (да, точно като истински вещици), наш дълг е да я пазим. Друг е въпросът как да я опазим от самите нас. В момента водеща тема е точно един такъв "скандал" - влогър срещу закона, влогър срещу природата. Но аз не искам да пиша за това (мнението на отговорния редактор Васил Койнарев може да прочетеш ТУК).

Вместо това, ще ти разкажа за река Велека и защо смятам, че повече хора трябва не само да посетят региона, но и да се научат как да се държат в защитена местност. Защото правилата не са за да се нарушават. Не и когато природата плаща цената.

През последните три години, всяко лято прекарвам по няколко дни в Синеморец. Винаги съм там за малко и може би по тази причина чак сега успях да разгледам нещо повече от плажовете (които нямат равни на себе си). Моя приятелка (Марина) имаше рожден ден малко преди да заминем на море и решихме да ѝ подарим преживяване. С всяка изминала година все повече се убеждавам, че материалните подаръци са просто пари на вятъра (освен ако някой действително няма нужда от определен предмет). Затова и с друга наша приятелка (Искра) решихме да зарадваме рожденичката с разходка с лодка по река Велека. Всичко беше изненада и тя до последно не знаеше къде отиваме и какво ще правим - само че в понеделник в 18ч. ще получи подаръка си.

Качихме се на лодката с още десетина човека - българи и чужденци, малки и големи. И заедно с капитана отплавахме навътре към джунглата. Казваме си, че природата ни е невероятна и разнообразна, но сякаш не разбираме, че наистина имаме всичко. 

Река Велека тръгва от Турция, за да пропътува приблизително 150 километра, 120 от които на наша територия, и да се влее в Черно море при Синеморец. Водите ѝ са едни от най-чистите в България. Устието на реката е едно от най-красивите места по нашето Черноморие. То попада в Природен парк Странджа и е защитена местност. Тук природата е съхранила своята уникалност, а реката придава приказен вид на околността – зелени гори, достигащи до самия бряг, тъмни скали с причудливи форми, изваяни от природата и златисти пясъци.

Пътешествието ни по реката включваше изучаване на флората и фауната в региона.

Още от момента, в който потеглихме, всички попаднахме в истинска джунгла. Това се дължи на лонгозните гори, които са рядкост за Европа. Възхищавахме се на вековните високи широколистни дървета и многобройните лиани (според капитана около 20 вида), висящи от тях. Дори влязохме в дома на Тарзан!

Тук се срещат защитените и редки растения като морски отантус (Otanthus maritimus), приморски ранилист (Stachys maritima), приморски морков, крайморско чадърче, а застрашената жълта водна лилия (Nuphar lutea) се среща единствено тук за територията на природния парк (не съм запомнила всичко това, видях го в интернет).

Не по-малко интересни са животните, които обитават реката и околността.

Над защитената местност преминава ръкав от най-големия миграционен път на птиците в Източна Европа - Via Pontica.

Затова и разнообразието от пернати е голямо - тук можем да видим различни видове редки птици като пурпурната чапла, малкия и големия воден бик, земеродното рибарче, както и представители на 32 вида речни риби.

Най-интересни може би си остават каспийските водни костенурки, които са господарите на Велека. Изключително застрашен вид в световен мащаб, животинките се препичат върху сухите дънери, носещи се по течението на реката. От един момент навътре в реката е забранено да се плава, риболовът и човешката намеса като цяло също не са позволени.

Затова се върнахме обратно и стигнахме до северния плаж на Синеморец - най-красивият, който съм виждала. Освен че водата в морето почти винаги е кристална, няма друга пясъчна ивица, около която от едната страна да се простира морето, а от другата - реката. Това беше и последната точка от нашето пътешествие преди да се върнем, откъдето потеглихме.

Разходката продължава час и половина и наистина позволява да се насладиш на всички птички, тревичички, на слънцето, въздуха и водата.

Убедена съм, че в природен парк Странджа има още много красиви места, които нямам търпение да посетя.

Ще се радвам, ако решиш да разгледаш местността, а още по-щастлива ще съм, ако спазваш правилата в природата - тя е тук, за да остане. Не само за мен и за теб, но и за децата ни и за техните деца. Нека мислим не само за себе си, но и за бъдещето. На България и на планетата. Аз лично не се сещам за нищо по-патриотично от това.