Личностно развитие

Този текст е посветен на моята зона на (дис)комфорт и на всеки, който в момента се пита за него ли се отнася това посвещение. Отговорът е да.

Откакто се помня все някой някъде говори за зоната на комфорт. И винаги е в контекст как да излезем от нея (проверете само колко статии има по темата). Чак започнах да имам усещането, че някои хора дотолкова се плашат от зоната на комфорт, че въобще не влизат вътре. Но как тогава знаят, че нещата, които правят са в онова неопределено място, което наричат "извън зоната на комфорт"? За да разнищим ситуацията и да знаем защо зоната на комфорт е точно толкова важна, колкото и излизането от нея, първо трябва да разберем какво точно представляват и двете.

Зона на комфорт

Макар че самият термин обяснява себе си, зоната на комфорт е субективно състояние на човека, в което той чувства стабилност и контрол върху случващото се. Чувства се спокоен, защитен, ситуацията му е позната и му носи усещане за сигурност. Зоната на комфорт е като любимо одеяло, в което се сгушваме и знаем, че всичко ще бъде наред. Нуждите ни са посрещнати, нищо не ни заплашва. Зоната на комфорт е балсам за нервната ни система. Още от тук трябва да става ясно, че това е различно нещо за всеки един от нас - комфортът за едни е дискомфорт за други и обратното.

. 

В света, в който живеем - забързан, хаотичен, на високи обороти, зоната на комфорт се е превърнала едва ли не в чудовището под леглото, което заплашва нашето израстване - дали професионално или личностно. Зоната на комфорт е ужасът на всеки предприемач и бизнесмен, на всеки лайф коуч и съветник. Но зоната на комфорт не е просто важна, тя е жизненоважна, защото е мястото, на което се връщаме отново и отново, за да презаредим батериите си. Нервната ни система не може (и не трябва) да толерира постоянно високи нива на стрес - малко стрес е добре, повече стрес води до паник атаки, тревожност, нервни кризи и бърнаут.  Начинът, по който мислим за зоната си на комфорт в крайна сметка определеля начина, по който живеем.

Зона на дискомфорт 
(Извън зоната на комфорт)

"Излез от зоната си на комфорт!" се е превърнало едва ли не в мантра. Съвет, който получаваме от приятели, познати, непознати, терапевти, от известни личности. Съвет, който е колкото ценен, толкова и изтъркан, ако не знаем какво да правим с него. Често хората, които ни насърчават да излезем от зоната си на комфорт ни мислят доброто, но нашата невъзможност да го направим ни кара да се чустваме виновни, фрустрирани, натъжава ни и като цяло има обратния ефект. Излизането от зоната на комфорт цели дискомфорт и, ако въобще има формула, тя е "на час по лъжичка" - не е нужно да правим нещо огромно, нито всичко едновременно, можем да действаме постепенно. Не винаги сме готови да се хвърлим с главата надолу, защото сме наясно, че можем да я счупим.

В тези случаи има неща, които помагат:

• Подготовка - обмисли предварително на какво си готов. Страх те е от високо? Няма нужда да скачаш с бънджи, започни с нещо постижимо като да се качиш на висок етаж и да гледаш надолу (от безопасно разтсояние). Хората често подценяват подготовката, но тя ни проправя пътя към успеха или провала.
• Оценка на стреса - различните хора имат различен толеранс към стреса и трябва да сте наясно с вашия. Ако нещо ще ви причини кошмари в следващите седмици или месеци, може би не е подходящ момент да го пробвате. В същото време всичко това е субективно и се тренира - излагането на стрес постепенно и по малко всъщност увеличава нашия толеранс.
• Действие - с всяко действие в желаната посока ставаме малко по-смели. Така всяко следващо излизане от зоната ни на комфорт става малко по-лесно. Първата стъпка винаги е най-трудна, но без нея няма следваща.

Пресечната точка - зоната на (дис)комфорт

Ако искам да наблегна на едно нещо в този текст, то е, че целта на никой човек не трябва да е да няма зона на комфорт - напротив. Както вече обясних, имаме нужда от нея. Целта е постепенно да разширяваме зоната си на комфорт, да я разтягаме. Може би дотолкова, че в един момент да не сме сигурно коя зона коя е. Колкото по-голяма е зоната ни на комфорт, толкова по-лесно ще се справяме с дискомфорта. Но не може да живеем в постоянен стремеж към него, тъй като това означава и постоянен стрес. Учените и досега не са сигурни колко стрес е оптимално да имаме в живота си, може би защото е строго индивидуално. Затова е въпрос на експерименти, проби, грешки. да събираме данни за самите себе си, да анализираме поведението и реакциите си към различни стимули. Да сме собствените си лабораторни мишки.

Излизането от зоната на комфорт помага:

• Да се чувстваме по-уверени и ефективни - с всяка малка победа;
• Да израстваме - иначе просто тъпчем на едно място;
• Да не съжаляваме, че сме изпуснали да направим нещо, когато сме имали шанса;
• Да реализираме потенциала си - той е във всеки, но от нас зависи да го превърнем в реалност;
• Да се адаприраме по-лесно към постоянно променящата се среда, в която живеем.

Но за да правим всичко това, трябва да има къде да се върнем. Трябва ни зоната на комфорт, където да презаредим, да се почувстваме у дома, да получим псхическата почивка, от която организма ни се нуждае. Едната зона не съществува без другата. Колкото повече се стремим да опознаваме страховете си, нуждите си, емоциите и мислите си, толкова по-лесно ще излизаме и влизаме във всяка зона. И в крайна сметка това е целта - и двете неща имат своите плюсове и минуси, но за да сме наясно с тях, трябва да сме наясно със себе си. 

Едно нещо, което промени моето мислене по темата беше, че всичко, което правим ежедневно се превръща в зоната ни на комфорт. Това е полезно, ако искаме да тренираме ново умение или да се отървем от наш страх, но също така трябва да внимаваме с навиците, които изграждаме и хората, с които се заобикаляме. Да внимаваме какво превръщаме в комфорт, за да не заседнем в него.