Доброто от деня

Тези дни от организация "Дивите животни" съобщиха за пореден случай на бедстващ щъркел у нас, който, благодарение на незабавните действия на доброволец, се увенчава с щастлива развръзка. Хубавото в тази история е, че тя идва да ни напомни колко решаващ е човешкият фактор и колко е важно всеки от нас да се опита да направи всичко по силите си на момента вместо да подмине, утешавайки се с мисълта, че вероятно „там някой ще се погрижи”.

За случая става ясно от публикация в регионална група във фейсбук, в която се сигнализира, че в село Генерал Тодоров, община Петрич, вече часове наред млад щъркел виси от гнездото си, оплетен в найлонови въжета.

В многобройните коментари под поста е посочено, че е подаден сигнал към спешния телефон 112, но никой не е предприел конкретни действия да го свали. Очевидно е, че всеки миг е от значение, преди да е станало твърде късно.

Единственият човек в тази ситуация, който не остава да следи коментарите, а решава да действа, е Вера Стоянова. Тя се свързва с администратора на групата, за да вземе точните координати на мястото, и потегля към селото. Оказва се, че въпреки големия интерес, който е предизвикал случаят във фейсбук, под самото гнездо няма никой.

В 35-градусовия пек никой не прави опит да помогне на бедстващата птица, а тя виси омаломощена вече над 4 часа и почти не помръдва. Тъй като гнездото е върху електрически стълб, Вера се обажда директно на ЧЕЗ Петрич. И това е другата хубава новина в този случай – от фирмата реагират светкавично и изпращат екип, който сваля със стълба наранената птица. Веднага след това Вера прибира щъркела в кашон и го откарва в София в центъра на "Дивите животни", които поемат грижата за него.

Висулко, както е наречен от спасителката си, наистина е късметлия, защото, макар кракът му да е отекъл, сезаловото въже не е успяло да го пререже. Ако той бе останал да виси още, най-вероятно кракът му е щял да се измъкне от тазобедрената става и последствията щяха да са фатални. След като щъркелът се възстанови и събере сили, ще бъде върнат в природата.

Този случай за пореден път повдига поне два въпроса:

За замърсяването с пластмасови отпадъци, които остават след всички нас и които птиците използват наред с клони и други материали за изграждане на гнездата си. Тези найлони не само нараняват краката на малките птици, но части от тях биват и поглъщани заедно с храната.

И на второ място: за действията на институциите в случаи на сигнали за диви животни от защитени видове - доколко ефективни са тези действия и имат ли ресурс съответните служби в т.ч. РИОСВ да се отзовават при нужда.

За щастие има сърцати хора, които, без да се замислят, просто вършат това, което трябва да бъде направено, и служат за пример за всички нас.