От сърце

Станах очевидец на много интересна и не често срещана ситуация, която ме накара да се замисля как хората правят добро и защо го правят. Очакват ли нещо от това или намират щастието от стореното някъде там, навътре, в сърцата си?

Питам се добрите какво изпитват? Ларж ли са или е поредното нещо, което ще им намигне леко вирнато: "ето, аз съм добър човек".

Оказах се в "окото на бурята" - буря нямаше и око нямаше. Стоя си в лятната градина на квартално заведение и отмарям самостоятелно. Знаете, онези пъти, в които сте зажаднели за време само за себе си, без говор, без шумни компании. 

От лявата ми страна на около 2 метра си говорят мъж на около 55 години, добре изглеждащ и много усмихнат, от него лъхаше на ведрина и спретнатост, но гарнирани с мекота и топлина. Мадамата с него се доближаваше до този изглед също, но тя бе и шармантна и леко кокетна. Говореха с умерен и интелигентен тон, така че не долавях глъчка от тях. 

В момента, в който аз вече съм ги охарактеризирала, се задават 3 баби, които по всичко личеше, че са приятелки от десетилетия, че са отрудени, мили жени. От тях се носеше настроение, което може да има само жена, отиваща на среща с най-добрата си приятелка. Настаниха се, поръчаха си добро количество храна и се закиснаха сладко, сладко в женския си разговор.

В един момент, може би час и нещо след това, жените поискаха сметката си, но сервитьорката им отказа. Да, точно така, сервитьорката не пожела дамите да си платят. Усмихна се широко и им каза: "Тя вече е платена. Сторили сте се симпатични на един господин, който пожела да остане анонимен и той плати вашата сметка.". Жените се зарадваха, настанаха бурни реакции, една от тях: "Ами кога да дойдем пак?", смеейки се пита. Другата изказва благодарности до девето коляно. Третата мадама, усмихната до уши, заразпитва: "Но как така? Какъв е този господин?".

Сервитьорката седеше и попиваше от радостта на жените. А в този момент онзи господин, спомняте ли си, ведрият? Той се беше скрил зад пъстрата жена, с която беше дошъл. 

Жените, доволни от срещата и ощастливени от анонимния господин, си тръгнаха по живо по здраво. А на съседната маса сервитьорката разказва оживено какво се е случило. Чувам аз: "Те нали не разбраха, че аз съм я платил? Ако бяха разбрали, щях да се почувствам много неловко и нямаше да знам какво да им кажа."

Ето това е добро. Добро е, защото няма етикет, защото няма конкретен адресант. Защото няма благодарност към човешко същество, на което да предадеш повече положително значение отколкото е необходимо. И този господин е грешен, и той прави пропуски в работата си, в семейния живот, но получателите на почерпката не успяха да го издигнат в култ, защото той е добро същество, но не цели другите да го знаят и разпознават като такъв. 

Той е добър заради самото добро, заради акта на даване, а не заради обожанието в нечии очи.

Снимка: reactor.inform.kz