Успелите споделят

Представяме ви д-р Стефан Митев – асистент по гастроентерология в УМБАЛ „Св. Иван Рилски“ София. Обещаваме, че няма да го питаме за сложни медицински термини и заболявания. За нас по-важно е да разберем какво го е накарало да остане в България, докато повечето негови колеги избират да емигрират. Д-р Митев работи в две особено важни направления синдром на дразнимо черво – chervobg.com и хранителни непоносимости – hranio.com. 

Здравей и благодаря, че прие поканата ни за интервю. Знам, че си изключително зает, затова директно към въпросите. Какво е да си млад лекар в България?

Медицината у нас е ежедневна борба. И не само за здравето на пациентите – понякога борбата е срещу проблемите в системата, а те са многобройни. Ще спомена само, че откакто завърших Медицинския университет в София работя на три места. Вероятно ще ме попиташ защо.

Отговорът е прост – в първата си годината като лекар заплатата ми беше по-ниска от тази на общ работник на строеж.

На всичкото отгоре бях задължен и да плащам месечна такса от 180 лв. като специализант по тогавашната наредба. На практика се получаваше, че си плащах, за да работя.

Заплащането ли е основната причина за засилващия се поток от емигриращи лекари?

Заплащането е важна причина, но далеч не единствената. Липсата на уважение към медицинската професия е характерна черта на българина. А на Запад това не е така и съм го виждал с очите си.

В България често се обръщат към колегите ми с думите „Докторче“ или дори „Момченце“.

Сега вече си университетски асистент и преподаваш на студенти. Как успя да се справиш с трудностите?

Твърде рано осъзнах, че за да успея, трябва да придобия съвсем нови умения, които никога не съм мислил, че ще трябват на един лекар. Например научих се да правя интернет сайтове. Напълно сам и без чужда помощ. Информацията вече е лесно достъпна, изисква се само желание и постоянство. Бързо разбрах, че интернет дава огромни възможности на младите лекари. Създадох първия си сайт преди 5 години и изненадващо или не, той придоби огромна популярност. Хората искаха и искат да четат това, което имам да им кажа. А това ме мотивираше да продължавам.

Нека споменем, че ти си и един от най-активните лекари в социалните мрежи. Твоята Фейсбук страница има повече от 7000 фенове.

Всъщност вече са повече от 8500. Старая се редовно да публикувам моите „размисли и страсти“ и това не остава незабелязано. Наистина страницата ми се радва на обществено внимание.

Какви са основните теми, които засягаш?

На първо място това е така наречената „медицина на доказателствата“. На практика тя дава отговора на всички важни въпроси в медицината – напр. как се поставя диагнозата и как се провежда точното лечение. Медицината на доказателствата се основава на резултатите от клинични проучвания, публикувани в престижни научни списания и учебници.

Тя ни казва кое лекарство действа и кое не. Това е тотално различна парадигма, основаваща се на научни данни и ярко контрастира на наложената преди години „медицина на авторитета“, при която изборът на лечение се базира на субективния избор на дадено „светило“, най-често професор.

Но субективният избор винаги е по-лош от доказателствата, получени след провеждане на добре структурирани клинични проучвания. Това е изключително важно, а малцина са тези, които го разбират. Казано по друг начин,

добрият лекар е този, който познава новите научни данни

и ги прилага по точен начин в ежедневната практика.

Запознати ли са лекарите с това?

Всички лекари знаят какво е медицина на доказателствата, но не всички я прилагат.

Защо?

Защото правиш едно и също нещо, без да си правиш труда да провериш дали нещата не са се променили. В днешно време е изключително важно за лекаря да може да работи с компютър, да говори английски език и да открива нужната информация.

Какво става, ако нямаме най-актуалната информация?

В най-добрия случай се заблуждаваме, че правим най-доброто за пациента, а може да не е така. Често виждам да се изписват неефективни лекарства, за които се знае, че са неефективни при дадени състояния. Това отново се дължи на липсата на актуална информация.

Смяташ ли, че пациентите разбират този процес?

Не е работа на пациентите да го разбират – това е работата на лекарите.

Какво препоръчваш тогава на пациентите? Какво ще ги посъветваш?

Да се доверяват на лекари, които са запознати с научните данни и които четат много. А и още нещо – да не ходят на хомеопати, натуропати и всякакви други псевдолечители.

Знам, че ти си върл противник на хомеопатията.

Меко казано. Хомеопатията е една голяма лъжа, която взима парите на хората и забавя истинската диагноза. В моята Фейсбук страница постоянно говоря за това и препоръчвам на всеки да се запознае какво точно е хомеопатията (жокер: не е билкарство, не е и натурално, природно лечение). Хомеопатите са добри психолози и знаят как да излъжат наивни и незапознати хора.

Колко интернет сайта си направил досега?

Със сигурност са повече от 10 – имам сайт за най-честото чревно заболяване, както и за изследване на хранителни непоносимости. Пропуснах да кажа, че съм основател на интернет маркетинг агенция, в която работя само с лекари и здравни професионалисти за популяризиране на наука и доказани методи на лечение.

С какво се гордееш?

Например с това, че чета много (смее се), дори повече, отколкото трябва. Всяка година си отправям предизвикателство да прочета повече от 90 книги. Досега не съм се провалял в предизвикателството. В края на годината публикувам резултатите във Фейсбук се отчитам пред публиката ми.

Препоръчай няколко книги на нашите читатели.

В последните години чета само в оригинал (разбирай на английски език) и една голяма част от книгите, които искам да препоръчам, не са превеждани български. Фундаментални заглавия са:

1. The laws of medicine: Field Notes from an Uncertain Science на Siddhartha Mukherjee
2. Bad science и Bad pharma на Ben Goldacre
3. The lean startup на Eric Ries
4. The innovator’s dilemma на Clayton Christensen