Талантливите деца на България

Трудно ми е да Ви представя Дони. Той е талантливо, възпитано и прекрасно дете. Всъщност казвам „дете”, но сама не си вярвам. Говори като голям човек. Вижте сами...

Здравей, Дони. Ти танцуваш от 4-годишен. Как се влюби в изкуството на танците?

Бил съм на 4 години и половина, когато мама  и тати за пръв път са ме завели в залата на СК „ЗОКИ“ във Велико Търново. Не си спомням първите срещи с танца, но знам от моята треньорка Зорица Радловска - Зоки, че съм се справял с лекота. Откакто се помня, винаги когато чуя музика импровизирам и танцувам. Аз не знам кога точно съм се влюбил в танците, може би съм роден с любов към танца.

Кои са качествата, които трябват на един танцьор, за да бъде добър?

На първо място, трябва много труд, много упражнения. Аз съм много дисциплиниран и изпълнявам всички указания, които треньорката ми зададе. Според мен е много важно да си добър човек, да уважаваш хората около себе си, за да успееш. Да не се отказаваш в трудни моменти, да не казваш „НЕ МОГА“, а да продължиш напред.

Както се случва в момента, поради семейни причини, нямам възможност толкова редовно да ходя до Велико Търново, но това не може да ме спре да танцувам. С мама ходим в спортната зала на град Стражица, където танцувам старите си танци и уча нови елементи ...

Положил си много труд и си спечелил много награди. Коя е най-важната за теб?

Най-важната награда за мен е медалът от първото ми състезание в чужбина. Бях вече на 5 години и заедно с моята първа партньорка - Ивайла, която бе на 4 години и половина, успяхме да изправим на крака цялата публика. Всички ни ръкопляскаха и ни се радваха. Това се случи в град Нови сад, Сърбия. Също толкова ценна награда за мен е фактът, че станах лауреат на Фондация Бербатов за най-талантливи деца на България, в направление „Изкуство” за 2015 г.

Ти си от Стражица, а тренираш в клуб „Зоки” - Велико Търново. Два пъти седмично изминаваш по 90 км, не ти ли тежи, при положение, че си ученик и имаш ангажименти като уроци и домашни?

Да, наистина през лятото дори когато температурите минават 35 градуса и зимата, когато падат до минус 20 градуса, аз пътувам. Това обаче не ми пречи да се справям с останалите си задължения. Старая се да имам успехи в училище - такива, каквито и на сцената. Все пак определено на сцената ми е по-лесно. Имам и свободно време - използвам го за шах и хандбал.

Какво би казал на хората, които обичат да танцуват, но не са професионалисти и се срамуват как биха изглеждали в очите на околните?

Бих им казал да следват мечтите си, защото мечтите ни не ги сбъдват другите, а самите ние. Да не слушат хората какво им казват, а да слушат сърцето си. На мен също ми се  подиграваха, но днес много момчета и батковци от нашето училище танцуват.

Довърши изречението: Да танцуваш е...

като сбъдната мечта.