Приключения

Откакто преди 3 години гледах филма "Професия ХИЖАР" исках да посетя Козя стена - хижа, която се намира на територията на природен парк "Централен Балкан" (Средна Стара планина). Тогава със запален планинар обсъждахме как един ден той ще има хижа, а аз ще бъда мекичарка (планинската версия на сладкарка) в нея. След като миналата година в Козя стена откриха и библиотека на 1600м надморска височина...нека кажем, че да се добера дотам вече беше супер (мега гига ултра хипер) наложително. Не преувеличавам!

Нашето пътуване започна в събота сутрин. Натоварихме се на колата (4 броя пътници, до един прекрасни хора) и потеглихме към Беклемето (Троянския проход) - това беше отправната ни точка за качване към хижата. Предварително бях разучила каква е прогнозата за времето, по кой маршрут ще минем и всички подробности така, че да съм наясно с това какво предстои. Макар че обичам приключенията (и такова ни се случи на връщане...но за него малко по-натам), планината е място, за което трябва да си добре подготвен, защото непредвидените ситуации дебнат зад всеки ъгъл.

В 11:30 бяхме готови да поемем към хижата по Летния маршрут (червената маркировка), натоварени с всичко необходимо (и малко отгоре), намазани обилно със слънцезащитен крем и запасени с достатъчно храна и вода - по пътя догоре няма чешми.

От Беклемето до паметника на летците с приповдигнато настроение

Първата част от прехода е доста лека - дори за начинаещи планинари не би представлявала почти никакъв проблем. Слънцето все още не печеше чак толкова силно, пътеката е равна, макар и ужасно прашна, а това в комбинация с намазаните ни с крем крака...както постоянно повтаря нашата авторка Раличка (която също беше част от групата) "Хигиената е враг номер едно на туриста". За нула време (или 40-ина минути) стигнахме до паметника на летците - първото място, на което спряхме за вода и леко похапване - филийки със сирене, кашкавал и чубрица. Това е едно от нещата, които винаги нося в планината, защото много подхожда на чистия въздух и е отлична храна за из път. 

От паметника на летците до връх Боба като козички

Втората част е малко по-трудно тъй като има повече камъни - няма сериозно изкачване, но все пак изисква повишено внимание и на места има препятствия. Избрахме Летния маршрут (отново - червената маркировка), защото ме е страх от високо и не горях от желание да мина по траверса. Поне на този етап предпочетохме хобитската пътека и ѝ се наслаждавахме през цялото време.

Като цяло голяма част от маршрута напомня Графството (ако досега не си направил връзката със заглавието, ето го твоя шанс) - нюансите зелено са повече от 50, а чувството е леко и приятно. Вторият етап приключи след 50-ина минути под връх Боба (или при Червената локва с кравите). Удачен момент за още вода и леко похапване (втора закуска...както вече казах - хобитска му работа).

От връх Боба до хижа Козя стена с бодра крачка

Поехме към последната част от пътешествието си за деня - самата хижа. Малко след началото на третия етап от пътешествието хижата започва да се вижда в далечината. Но като казвам далечината имам предвид точно това - все още остават 40-ина минути ходене. Слънцето започна да пече по-силно затова ускорихме темпото (а и искахме да стигнем в приличен час за трети обяд). След 122 АУ-кания и ОХ-кания колко е красиво всичко наоколо и 234 снимки по-късно стигнахме до хижа Козя стена.

(Лирическо отклонение относно цялостното ми поведение в планината: когато не говоря толкова много, хората често бъркат това с безразличие. Истината е, че красотата на природата е едно от нещата, които винаги са спирали дъха ми и са ме оставяли безмълвна - възклицания като "Каква красота!" просто ми се струват празни и неспособни да опишат истинските ми чувства. Но разбирам защо хората имат нужда да ги използват и нямам нищо против).

ХИЖАТА

Истината е, че когато става дума за хижи никога нямам определени очаквания. Фактът, че има хора, които поддържат тези труднодостъпни места за мен е толкова възхитителен, че това ми е достатъчно. Козя стена обаче имаше всичко - от вътрешна тоалетна, мивки и течаща вода, през вкусна храна до чисти стаи и библиотека. По-възхитена едва ли имаше как да бъда.

Седнахме да обядваме в хижата (имаше боб и леща, а аз си носех и чушки), а след това се настанихме в прохладна стая. Но не преди да минем през библиотеката!

БИБЛИОТЕКАТА

Това беше най-дългоочакваният за мен момент и не знам дали не заслужава отделен материал, но все пак ще се опитам да не прекалявам. Асоциациите свързани с библиотека в хижа обикновено са, че говорим за десетина прашасали стари книги, които никой не иска да чете. Книги, които хората са забравяли или изоставили. И ако си мислиш нещо подобно за тази библиотека, няма как да грешиш повече. 

Книгите са стотици - от български автори (включително съвременна литература), през фентъзи и научна фантастика, до книги за деца и поезия. Има за всеки по нещо - дори книги на английски за чуждестранните туристи. В стаята за четене може да се настаниш на удобни диванчета, а на малката масичка са сложени дори книгоразделители - хижарите са помислила за всичко!

Разгледах колекцията от книги с нескрито удоволствие и удивление - изборът наистина беше огромен. Аз обаче си бях наумила, че искам да дочета книгата, която бях започнала да чета затова си носех Kindle-a и благополучно привърших с The Magic Cottage - интересна история, която не само успя да ме държи на ръба през цялото време, но и задържа вниманието ми до края. 

Този текст, както обикновено, се оказа по-дълъг от очакваното (и не свършва тук!), затова ще оставя красивия залез, вечерта в хижата, вкусната закуска и приключението ни на обратно за втората част.

Следва продължение...