От сърце

Преди малко си загледах тениската и установих, че цялата е на петна от бебешко пюре и банан - обядът на 9-месечния ми Игинатор. По принцип много се дразня на изцапани дрехи, но в случая не знам защо се сетих за петната по дрехите ми като бях малка. Петна от трева, кал, лютеница и... дуди! 

Дудите (плодовете на черницата) са едно от най-любимите ми неща на света. В различните краища на България ги наричат по различен начин, затова, ако за теб са познати с друго име, моля да споделиш в коментарите. И на двете места, където израснах (Бяла Слатина и Стара Загора), около мен имаше дуди (макар че в Бяла Слатина май има повече джанки, но за тях ще пиша друг път). И така тези плодчета се превърнаха в неразделна част от детството ми.

Дудите са сочни, сладки, вкусни - истинска радост за небцето. Както се оказа след едно бързо търсене в Интернет - те са и много полезни! Но преди да започна да ти изброявам нещата, за/против които помагат, ще се впусна в лирическо отклонение (ако си чел мои текстове и преди, това няма ни най-малко да те изненада).

Откакто живея в София, дудите ми се струват голям лукс. Тук не се намират под път и над път, макар че аз ги привличам и около моя блок има няколко дървета. Веднъж една баба на улицата продаваше дуди (и киселец, за който също ще трябва отделна статия) - когато я видях имах чувството, че продава злато! Бяха бели дуди, които май са ми любими. Макар че всички дуди са хубави, нека не бъдем расисти!

Купих си и веднага изсипах една шепа в устата си - дудите не се ядат една по една, или поне аз не ги ям така.

Истината е, че не бяха толкова сладки, но все пак си бяха дуди - плодът на моето детство (пак казвам - заедно с джанките). Както често се случва, някои неща не са такива, каквито ги помним.

Известно време след тази случка ходих до едно село близо до Бяла Слатина - Попица.

Накарах приятеля ми да спре колата едва ли не по средата на пътя, защото видях черница с изключително много плодове и то на ниско (висока съм 155 см, тези неща са важни). Това дърво не ме разочарова и ядох, докато цялата бях изцапана и лепкава - най-прекрасното чувство на света!

Мисълта ми е, че както петната от пюрето на Игинатора, така и тези от дудите не са нормални (гадни) петна - те са специални. Специални са, защото си преживял нещо забавно (или вкусно!) и те са напомняне за това.

Извод: не всички петна са еднакво... петна.

И ако си издържал да четеш дотук, и някак си успял да проследиш мисълта ми, ти дължа една по-информативна част, подредена и с булети, както подобава.

• Дудите са полезни за сърцето - доказан факт е (не знам кой и кога го е доказал, но така пише в Интернет), че ако хора със сърдечни проблеми в продължение на 1 месец ядат по 300 г дуди на ден, сърцето им значително подобрява работата си;
• Дудите са с нисък гликемичен индекс и са подходяща храна за диабетици - ура!
• Червените дуди са пълни с антиоксиданти;
• Римляните използвали неузрелите плодове на черната черница за спиране на кървене от рани - това със сигурност не го знаеше;
• Плодовете на черницата са богати на витамин А, В и С, на калий, натрий, калций, магнезий, фосфор, както и на пектин;
• Без значение дали са бели или черни, сиропът от черници е ефикасен при ревматизъм; 
• Черницата е полезна за очите. Освен че съдържа големи количества провитамин А, тя е богат източник на бор, мед, манган, хром и титан, които повишават остротата на зрението и позволяват на окото да се приспособява по-бързо към резките промени на светлината.

Мисля, че сам се увери, че дудите са страхотни! Добрата новина за всички техни почитатели е, че макар и трудно, се намират разни интересни продукти с дуди като шоколад например. А с дудите може и да се експериментира в готвенето не само на сладки, но и на солени ястия.

P.S. Голяма си дуда трябва да е голям комплимент!