Изкуство

Театър се гледа от първия ред, друг начин няма: толкова да си близо, че погледът на някой от актьорите случайно да се спира на теб; да не пропуснеш нито един детайл от сцената, нито една ненавременна импровизация, а след представлението не просто да чуят, а да видят аплодисментите ти.

Духът на любовта е дело на американския драматург Нийл Саймън. Пиесата изненадва от самото начало: говорим за истински дух (както и да звучи това), който редовно посещава неутешимата си вдовица. Известна писателка по времето на бурната им любов, главната героиня по настоящем живее пълноценно единствено във въображението си, където духът я посещава, говори и пише с нея и споделя самотните й вечери.

Оттук следват редица полудиалози - макар и осезаем единствено за жена си, духът има сериозни изисквания към съдържанието на своето дългоочаквано продължение - и комични ситуации, разкриващи истинските размери на една сляпа любов и цената, която всеки заплаща, за да я има в живота си. Не просто по-силен от смъртта, а от реалността изобщо, многолик в превъплъщения си между мъж и жена или майка и дъщеря, Духът на любовта се оказва главен герой в основната сюжетна нишка и поддържащите я такива на сцената по време на представлението и отвъд нея след края му.

Христо Гърбов и Албена Павлова разсмиват, разплакват и изправят на крака на Открита сцена Сълза и смях.

История, която не е за пропускане.