Доброто от света

Какво са думите, ако не сила да променяме света? Какво е изкуството, ако не начин, по който да отделим злободневните проблеми от блатото и да погледнем отвъд стереотипите си? Като чисто хуманния проблем за бежанците, който често пъти е тема на ожесточени дискусии.

Винаги съм си вярвала (и продължавам да вярвам), че литературата е способна да събира хората. Тя, освен всичко друго, е и мощен мотор, който да отправя социални послания по наболели проблеми. Тя е и онзи стълб, който свързва различните хора от различни места. Хората с различни съдби.

Литературата е и начинът, по който един от най-популярните фентъзи писатели на нашето време - Нийл Геймън, успява да събере чрез думи в едно невидимо място хиляди бежанци със своите почитатели (сред които не малко известни лица).

В края на миналата година, авторът и посланик на Върховния комисариат на ООН за бежанците отправи призив към своите последователи в социалната мрежа Туитър за „топли послания“ във връзка със създаването на кратка история, посветена на бежанския проблем. В резултат Геймън получава над 1000 отговора във вид на туитове от различни хора, дори и от популярни фигури като Бен Стилър и Моника Люински. И така се ражда поемата „От какво се нуждаеш, за да ти е топло?“.

Година по-късно Геймън се обръща към своите почитатели отново, този път търсейки илюстрации, базирани на седемте мотива от поемата (виж повече тук). Рисунките ще бъдат използвани за анимиране на поемата в нов специален филм в подкрепа на бежанците тази зима. Авторът добавя, че не става въпрос за състезание за най-добри илюстрации, тъй като той и неговият екип ще се опитат да включат възможно най-много от рисунките в анимацията.

Една година назад: как и защо се създава поема от 1000 туита?

„Толкова е трудно, че чак е нелепо.“

Ето така описва Геймън процеса по създаването на поемата „От какво се нуждаеш, за да ти е топло?“. Преди година, авторът на „Добри поличби“ (написан съвместно с Тери Пратчет) и „Американски богове“ се обръща към последователите си в социалната мрежа Туитър с молба да му изпратят какво е онова нещо, което им напомня за „топлината“. Геймън със сигурност не е очаквал такава „лавина от отговори“ – почти 1000 туита с различни послания. Самият той споделя, че в края на „предизвикателството“ е имал документ с 25 000 думи, на базата на който е създал поемата, чрез която се е лансирана и кампанията „Зимен спешен случай“, насочена към бежанци от Средния Изток.

„Беше доста плашещо. В началото задачата беше да напиша история със сценарий. Предполагах, че ще получим някъде около 100 отговора в Туитър, ще избера един, с който по някакъв начин се свързвам, и ще напиша кратък, ама много кратък разказ. В крайна сметка, това, което написах, беше повече реакция, след като седнах и прочетох тези 25 000 думи от туитове, един след друг“, споделя Геймън.

Той описва процеса по писането на поемата „като опит да решиш най-трудната кръстословица на света“.

„Беше нелепо колко е трудно да пиша. Но това, което пък беше прекрасно, бяха начините, по които хората описваха контраста между студенина и топлина. В този ред на мисли, най-големият проблем, който сирийските бежанци имат сега, когато зимата започва, е невъзможността за смяна на състоянието (от студено към топло или към друга държава).“

Поемата, написана от Геймън, по-късно беше изплетена във вид на 3-метров шал в знак на солидарност. Шалът, създаден от компанията за дигитално плетиво Kniterate с помощта на жени-бежанки от лагера Азрак, Йордания, включва традиционни сирийски цветни елементи.

„Намираме се на едно метафорично място, където публичното говорене за наболели проблеми означава много. Има повече бежанци и хора, които по една или друга причина е трябвало да напуснат родните си места, от когато и да е било. Дори повече от Втората световна война. Има проблеми с намирането на средства за живот на тези хора. Те имат нужда от одеяла, топли дрехи, храна. Да се опитвам да правя изкуство, за да привклека вниманието към важни неща като това – това е наистина добър начин за мен, по който да използвам времето си.“

ТУК може да чуеш как самият Нийл Геймън чете поемата.

По материали на The Guardian.

Снимка: Жорди Матас/UNHCR