Изкуство

Днешната ни среща е с талантливи млади хора. Поводът за за нея бе съвместната им изложба с рисунки по книгата "Митически песни", Българско народно творчество", издадена от "Ерове", 2017 г. Мястото бе Intro gallery, фотосите специално за Uspelite.bg са на Доли Манева, а аз предавам съвсем директно от мястото на срещата и се вълнувам, защото Албена и Костадин са не само даровити творци, но и красива двойка, надарени със синеоко малко ангелче.

Костадин Кокаланов е почти на 32 години. Той е графичен дизайнер и се занимава с калиграфия, която сам изследвал още преди девет години. Албена твърди, че калиграфията ги е събрала, но тя избрала илюстрацията в един момент.

Реших, че илюстрацията е за мен, а калиграфията за Косьо и така се разпределихме.

Двамата се срещат в рисунката, за да създадат собствена такава, а за мен е удоволствие да ви покажа тази красива картинка, защото тя е напълно реална и е един чудесен пример за младите хора на България.

Албена Лимони рисува скромни щрихи за себе си, може би защото тук няма нужда от думи, рисунките и нейните сини очи са достатъчни да придобием представа, че пред нас стои вдъхновен и можещ човек. Тя е почти на 26 години и не се е показвала толкова като автор, защото винаги се е притеснявала от това дали е достатъчно добра. Споделя, че заминаването й за Белгия и включването й в програмата "Еразъм" й е било доста полезно, защото е започнала да прави неща, които са свързани със сегашния й стил на рисуване. Предпочита изчистената форма на изява.

С най-малко чертички да кажеш много. Просто трябва да намериш начин да си свършиш най-добре работата.

Двамата с Косьо, както Албена го нарича, имат сладко момиченце на 1 г и 6 мес. Той споделя, че семейството и детето отварят съвсем нов етап от живота му. Работил е дълго в рекламни агенции, но от 2 години и половина е на свободна практика и така се радват на възможността да боряват с времето, което имат.

Албена се усмихва, докато държи дъщеричката им на ръце, и допълва:

Когато се намерихме, с Косьо се вдъхновихме да започнем да правим нещо общо и взе че се получи, допълнихме се.

Двамата работят по художественото оформление на книгата, която е един прекрасен съвременен прочит на българската митология. Участието на Косьо е с калиграфия, а Албена прави илюсртациите. Тази година решават да направят изложба на творбите си от книгата, като включват и нови препратки. Представят общо 11 нови творби, които са естествено продължение на книгата.

Как илюстрацията и калиграфията, два различни инструмента на изразяване, успяха да се срещнат в знакова изложба „Знак&Змей”?

Косьо: Комбинациято от двете прави по-завършен вида на темата от визуална гледна точка. Имаме форма, която е илюстраторския поглед над текстовете. В случая калиграфията в книгата е част от художественото оформление на проекта, донякъде допълва усещането за нещо по-приказно. Всяко нещо си има поле и пресечни точки и двете заедно правят една обща хармоничност.

Техниката на Албена е интересна:

Правила съм ги на два слоя, като единият е изрязан със шаблон, първо си нарисувам елемента, после го пръскам с флакон и отгоре с паус налагам това като втори слой. Имам нови шаблони. Моята техника е с шаблоните и по някъкав начин си я усещам.

Има засилен интерес напоследък към собствените ни корени, култура, традиции, едно завръщане към миналото с нов прочит. Познаваме ли добре българската митология и с какво може да бъде полезна тя днес?

Косьо: Има такава световна тенденция с интерес към митологиите. За нас всичко беше ново и ние тепърва откривахме и изследвахме някои аспекти на българската, без да имаме претенции, че нашите познания са задълбочени в момента на правенето и толкова всеобхватни. Купихме енциклопедията на Иваничка Георгиева, която се оказа най-изчерппателният български научен труд в областта. Най-важното може би е да се запознаеш дотам, че после сам да си го запълниш по някакъв начин.

Работата по книгата беше доста лична, сътворихме неща, които не се правят по клишета, получи се личен поглед върху темата. Няма елементи, които да пресъздадат определена историческа форма. Цялата книга е оформена по-скоро да бъде като илюзия, сън, който всеки може да съпреживее, независимо дали се е случила книгата преди 50 години, след 50, или сега. Всъщност, когато я отвориш, да няма нещо, което да ти показва кога е станало точно.

И двамата споделят, че са много доволни от тяхната първа изложба, която приключи преди броени дни. Имали са доста посещения от близки и не дотам познати хора. Получил се един чудесен диалог, където са представили нещата си в по-завършена и жива форма.

Изложбата е събитие физическо, което хората могат да съпреживеят заедно с нас. По този начин се получи едно естествено продължение на работата по книгата.

Албена: Аз наистина мисля, че резултатът, който постигнахме, е добър, разбира се, има какво още да желаем, и това му е хубавото, защото е част от развитието ни.

Изложбата се оказа нещо доста приятно, защото правихме нещо заедно. Всъщност имаме само едно платно, което сме правили заедно, а всички останали сме си ги работили отделно, но постоянно под надзора на другия. Радостта от цялото нещо е и на двамата, много повече ми харесва, отколкото, ако изложбата беше само моя примерно.

Просто ние разбрахме официално, че много добре се разбираме и в този аспект.

Как двама талантливи автори успяват да рисуват платното на съвместния си живот, без да навлизат в листа на другия?

Косьо: Оказа се че ние много добре се разбираме, затова и пристъпихме към това да имаме семейство, да имаме деца, което изисква много усилия както за всичко, така и за всеки. До голяма степен Албена е виновник за това, защото тя е изключително спокойна, толерантна и блага.

Албена: Всъщност каквото и да правим се разбираме ужасно гладко и изобщо нямаме пречки в това да си даваме насоки и съвети. Въобще... не мога да се оплача от Косьо.

Албена, твоето творчество се простира на много платна-илюстрация, книги, дизайн на опаковки, има ли някое ново място, на което би порисувала с кеф?

Мисля, че човек трябва да се фокусира върху по-малко неща, над това което му се отдава най-добре и да се осъвършенства.

Костадин, може ли да ми изпишеш калиграфски Успелите.бг?

И на двамата им предстоят още доста неща, които да помогнат за реализацията им. На този етап е важно да съберат по-изчерпаленто портфолио, което да покаже възможностите на Албена като илюстратор, както и съвместната има работа в дизайна.

Ето какви окуражителни думи-щрихи към българските творци отправиха Албена и Косьо:

Косьо: Каквото и да правиш изисква много усилия и милиони хора по света правят същото, а за да направиш някакво впечатление, макар и локално, трябва доста работа. Така че трябва да ти харесва и да постоянстваш.

Успеха на хората трябва да бъде извън границите, защото сме малки, защото трябва да се внасят случки и да се правят връзки.

Албена: Човек не трябва да спира да работи, това е най-окуражаващото, което може да му се случи.

знак & змей from Kostadin Kokalanov on Vimeo.