Приключения

Най-накрая пролетта е тук. Хубавото време се завръща с пълна сила. Цялата природа са пробужда за новия живот. Всичко постепенно се раззеленява и изпълва с цвят и аромат всичките ни сетива…

Много обичам Родопите и всеки път, когато съм тяхна гостенка обикалям нови и непознати места. Мястото, което днес ще ви представя и предложа не е много популярно все още, но пък има огромен потенциал. Представям ви Дяволската пътека.

Всяко мое пътуване започва с подготовка и проучване на мястото, събиране на информация и ето, че в един слънчев уикенд потеглихме към новата екстремна прелест на Родопите-Дяволската пътека.

Как да стигнем до Дяволската пътека?

Съществуват два входа на Дяволската пътека. Единият е откъм село Борино - Югозападни Родопи, което се намира на около 60 км от град Смолян. На входа на селото има табела, която ще ви ориентира добре за посоката и така след няколко километра ще видите във ваше ляво голяма постройка - Музеят на катрана и голям паркинг след него. Това е единия вход, който избрах и аз.

Другият вариант е да се отклоните през Буйновското ждрело към Ягодинската пещера и оттам да се разходите по пътеката в посока село Борино. Аз лично бих ви препоръчала първия вариант и да приключите приключенския ден с посещение на Ягодинска пещера. Ако и това не ви е достатъчно и имате нужда от нова доза адреналин, през пещерата са строени високопроходими коли, които могат да ви заведат до панорамна площадка Орлово око, където пък няма как да не останете без думи.  

Проект „Среднопланински атрактивен маршрут Дяволска пътека“

Проектът е реализиран и подкрепен по мярка 313 4 „Насърчаване на туристическите дейности от ПРСР 2007-2013“. Пътеката е официално открита и отворена за туристи през август 2015 година.

Дяволската пътека представлява съвкупност от естакади, дървени мостчета, конзолни платформи, водни каскади, различни скални форми, ерозионни котли и прекрасни панорамни площадки към природна забележителност Дяволски мост и водослива на реките Буйновкса и Чатак дере.

Да се разходим из Дяволската пътека

Разходката започна от паркинга пред музея на катрана. На входа на пътеката ни посрещна висока дървена арка с голяма дяволска глава. Входна такса няма, нито пък работно време. Пътят постепенно навлиза в планината и лъкатуши покрай коритото на река Чатак дере. И ако си мислите, че това е пътека по която просто вървите без да спирате…е, това е невъзможно. Поне за нас бе така. Снимахме непрекъснато. Тучните зелени полянки, високите вековни иглолистни дървета…. Природата наистина е сътворила невероятни пейзажни шедьоври. Ще се уверите сами.

След около километър се озовахме пред една голяма върба, под която имаше надпис, който разказваше нейната легенда. Някога тук,  местен жител  е отрил в корените на дървото ковчеже със 157 златни монети… Оттук и името и „Златната върба“. Подминавайки я, преминахме през дървено мостче, което ни прехвърли на отсрещния бряг на реката. Оттук започнахме да се изкачваме до момента, в който се озовахме пред един от природните феномени, с които е известна пътеката – Дяволският мост.

Той представлява скална арка с височина 18 метра до нивото на реката и около 6 метра ширина на отвора. По-екстремно настроените преминахме по стръмна, но добре обезопасена стълба, която минава под самия скален мост като на няколко места дъхът буквално спираше, поглеждайки към страховитото ждрело на река Чатак дере. Ако се страхувате от височини и стръмни участъци, спокойно може да заобиколите моста по полегата и добре оформена пътека. Мястото, на което двете пътеки се обединяват представлява сенчеста тераса с прекрасен изглед към Дяволския мост, на която има и няколко дървени пейки, на които всеки може да си отпочине и наслади на това природно творение.

Оттук ни предстояха още няколко и невероятни местенца, които нямахме търпение да видим. След 30-на минути разходка достигнахме и до каскадата „Скритите водопади“. Реката бе пълноводна, а оттам и водопадите изключително красиви и феерични. И тук, фотосесията бе задължителна.

Отправихме се към най-екстремната част от пътеката според мен, а именно „Скалния кулоар“. Високи 50-60 метрови отвесни скали, по които се спускат дървени стъпала. Когато застанах на руба на скалата всички стъпала се сливаха, всичко бе толкова стръмно и отвесно…определено, надали някога съм слизала и изкачвала подобни стълбища. Но си заслужава. Лека-полека се спуснахме по тях и по дървена рампа стигнахме мястото, на което реката прави голям завой и наближава Буйновското ждрело, а с това и съвсем скоро идваше края на пътеката.

Оттук до асфалтовия път на Буйновското жрело, респективно и до Ягодинската пещера оставаха около 10-15 минути. Нашата разходка приключи тук. Потеглихме наобратно в посока село Борино.

Едно малко пояснение. Ако и когато стигнете крайната точка-Буйновското жрело и сте уморени и не ви се изминава цялата пътека обратно до паркинга, може да наемете кола, която да ви закара обратно до паркинга откъм село Борино за да вземете вашата кола. Доколкото разбрах, цените са по договаряне в зависимост от брой на пътниците.

Интересни факти за Дяволската пътека

Най-виската точка на трасето е 1356 м, а най-ниската 945 м, като наклона варира между 20-40 градуса, а при скалните венци е над 70 градуса!

Съществуват два кръга "Малък кръг" с дължина 3,8 км и "Голям кръг"-10,2 км, като двата кръга са свързани и имат обща изходна точка - Южна стартова точка.

 Няколко съвета от личен опит:

• Оставете колата си на паркинга откъм село Борово, стигнете до края на пътеката, разгледайте Ягоднската пещера и ако сте  уморени може да се възползвате от превоза, за който ви разказах
• Сложете най-удобните си обувки, в никакъв случай сандали и джапанки
• Вземете си нещо за хапване-има чудесни местенца, където да се подкрепите и да починете
• Вземете лосиони против комари, все пак пътеката минава покрай река, както и слънчева шапка. Особено ако е лято

Приятна разходка!