От сърце

Сега ще започна с нещо странно. Нещо, което доскоро малко хора знаеха. Или по-скоро аз рядко съм споделяла. Като бях малка баба ме къпеше с орехови листа, накиснати в дъждовна вода. Да, знам как звучи. Колко е налудничаво. Но баба знаеше от нейната баба, че така момичетата стават красиви, а кожата им - здрава и гладка. Не мога да кажа дали нещо от това е вярно, но нямах пъпки по време на пубертета (му-ха-ха!)

Моята баба е научила това от нейната. "Рецептата" е предадена от едно поколение на следващото. В случая няма значение дали работи или не. Такова е поверието. Темата за преданията, вярвания, поличби и народни митове винаги ме е очаровала. Може би защото е необятна. Или защото всичко това е заложено в нашата народопсихология и всеки се е докосвал до него.

Преди няколко дни присъствах на една лекция, част от Софийски фестивал на науката. Представянето ме грабна още със заглавието -  „Крило от жаба, нокът от змия, ребро от костенурка и прилеп за любов“. Ако тръгнеш да търсиш тези съставки в природата, ще ти е доста трудно (да не кажа невъзможно) да ги намериш. Защото те не съществуват. Но самата презентация беше посветена на народните поверия и техния (понякога скрит) смисъл.

Чукаш ли на дърво, за да не се случи нещо лошо? Или отиваш по-далеч и удряш някой през ръцете, ако показва нещо неприятно върху себе си? Вярваш ли, че ако паяк плете мрежа в стаята е на хубаво? Или бягаш като го видиш? На късмет ли е петък 13-ти? Или, както твърдят Клуб НЛО, е "ден на бедите"?

https://youtu.be/3q-NDmM2cGE

Често не се замисляме за тези неща. Или махаме с ръка и казваме, че са „врели-некипели“. А само 5 минути по-късно прилагаме или изричаме някое от тях без да се усетим. Откъде идват те? Какво носят със себе си? И дали има истина в някое от тях?

Като се започне от народните приказки, които са ни чели като малки и се стигне до роднините, които ни „заплюват“ да не ни е уроки, суеверията са част от нас. Някои от тях променени. Предавани от поколение на поколение. Изменени до наши дни, но устояли проверката на времето.

В миналото суеверията са пазели хората. Не толкова, защото наистина са действали, а защото са ги спирали да не правят опасни за живота си неща (като това да бъркат в гнездото на щъркел и да пипнат някоя зараза). Някои поверия идват с опита. И понеже научното познание не е било достъпно за всеки, хората са разчитали на практиката и впоследствие на суеверията, за да се пазят. Друга част не е ясно откъде идват. Защо калинките носят късмет? Не знам, но това спасява калинките като вид, което е прекрасно! За съжаление се вярва, че заешката лапа носи сполука, а не целият заек...

Полезни или вреди са суеверията в днешно време? Това не мога да кажа. Не знам дали като седя на ъгъл ще ме искат от две страни. Дали съм безпарична, защото съм оставила чантата си на земята. Дали, ако счупя огледало ме очакват 7 години нещастна любов. Дали червеният конец пази от уроки. Ако някой ме замете с метла, мома ли ще остана? Дали като кихна някой говори за мен. Дали като ме сърби носа ще се скарам с някого. Ако се върна от пътя ще ми върви ли? Имам чувството, че мога да продължавам да изброявам с дни. А съм убедена, че в момента се сещам за много малка част от всички възможности.

Какъв е изводът? Предполагам, че всеки го прави сам за себе си. И ако си от суеверните, можеш да отидеш да си зашиеш монета в дрехите, да те пази от лоши помисли. Ако пък не си, гледай прогнозата за времето, вместо да съдиш за това дали ще вали по хапането на мухите.

Кои са най-интересните (или най-безумни) суеверия, с които си се сблъсквал? Сподели в коментарите или под поста на нашата фейсбук страница :)