Каузи

По традиция всяка година 12 Б клас от Езикова гимназия в град Ямбол (там, където завърших) организира благотворителен ретро бал и дарява средствата за избрана кауза. Винаги е тематично. Винаги е сърцато. Винаги има музика. Но този път беше различно.

Човек е свикнал с по-наситеното присъствие на благотворителни кампании по празниците. Обективен факт е обаче, че подобни добрини се случват всеки ден и нашият екип истински се старае да ви го показва. Затова ще си позволя да споделя тази инициатива на прекрасния ми град, която се провежда от цели 12 години. 12 тематични вечери с 12 различни каузи. Тази година обаче беше изненада: „Маска VS. Носия“ в подкрепа на учениците от ОУ ,,Св.св. Кирил и Методий`` в село Равнец, област Бургас, пострадали от наводнението през октомври тази година.

Преди да продължите да четете, нека изясним, че както организаторите, така и посетителите на годишния ретро бал в Ямбол са деца на възраст 15-18 години. Да видиш тези млади хора облечени в български народни носии да пеят с цяло гърло песента за Райна Попгеоргиева, докато си подават един единствен микрофон от ръка на ръка (от който впрочем нямаше особена нужда) е безценно.

Даваш си сметка не само, че каузата да пръскаш добро е жива, но и българското е живо.

Има нещо абсолютно магично в това да видиш как ученици и учители в носии извиват Македонско хоро, докато преподавателката по биология пее „Ах, къде е мойто либе“. А няма нищо по-очарователно от това да слушаш как учителя по Психология пее „Блус за двама“ на Диана Експрес, а около него прегърнати танцуват неговите ученици. Прекрасна картинка.

Кампанията, разбира се, беше повече от успешна и децата от село Равнец със сигурност ще получат освен помощ и по една голяма усмивка и то точно навреме за Коледа. Това, което се случи онази вечер обаче беше много повече.

Бъдещето е светло, видях го със собствените си очи.

Поздравления за ежегодните каузи, поздравления за будните умове, поздравления за напълно успешния опит на всички онези млади хора, които показаха, че фолклорът никак не е демоде и българското е по-живо от всякога.