Лично мнение

Има няколко неща, които искам да кажа с този текст. Едното вече го видяхте в заглавното изображение, а именно, че расизмът не е патриотизъм. Второто нещо е заглавието на това лично мнение, а третото ще стане ясно до края на статията. 

Предвид насоката на текста някои хора ще кажат, че това може да е поредният текст, който пропагандира толерантски, джендърски, евроатлантически ценности. Съжалявам всички, които мислят така, защото в следващите редове ще защитавам прости и общочовешки ценности. 

Съвсем накратко ще ви дам предистория за написването на тази статия, Много от вас, включително и аз, снощи гледаха мача на родните национали по футбол срещу Англия. В него имаше две грозни неща - позорният резултат и още по-позорното представяне на част от българските футболни фенове по трибуните. За мен самата идея за това, че някой с различен цвят на кожата от теб е по-низше човешко същество, е малоумна. Къде си роден и какъв е цветът на кожата ти, не са неща, върху които човек има контрол. Човек обаче има контрол върху това какъв да бъде като личност.

Можем да бъдем добри хора, да променяме средата и да правим смислени и градивни неща. Можем да изберем и другата страна - да тънем в посредственост, да мрънкаме и да не харесваме батака, в който живеем, но да не правим нищо да го подобрим. Тези неща не зависят от цвета на кожата, от религията, сексуалната ориентация или всякакви други признаци, по които можете да се сетите да делите хората. Или както се казваше в една чудесна и много споделяна картинка във Facebook - не делете хората на големи и малки, а на достойни и жалки. И тук аз бих добавил - нека единственото, което делим по цвят, бъде прането. 

Второто нещо, върху което искам да акцентирам, е, че не бива да слагаме всички под общ знаменател. Да, ние снощи видяхме отвратителна проява на расизъм от страна на ЧАСТ от българските футболни фенове. Един от тях държеше блуза с надпис "NO RESPECT". Ами точно така - нулев респект заслужават. И нулева толерантност. Заслужават да не стъпят на стадион, защото петнят името на всички футболни фенове в България, а и честно казано - на всички българи.

Днес те са лицето на нашата страна в медиите в Западния свят. Едно грозно и примитивно лице. А честно казано, видяхме и колко принципни могат да бъдат, след като част от футболните агитки организирано се включиха редом до представители на малцинствата в подкрепа на кандидата за нов главен прокурор. Горди и принципни, докато не им дадеш някой лев. Алеко Константинов описва принципите им. Сигурен съм, че същите хора биха развявали и знамето на гей парада, ако им се плати достатъчно. Рахим Стърлинг го написа най-добре в социалните мрежи:

"Съжалявам, че България бе представена от такива идиоти." 

Ами и аз съжалявам. 

Но описаните горе хора са една малка част от футболните фенове у нас. И е грешно, и грозно да се приравняват всички фенове на футбола и всички представители на футболни агитки с тях. От друга страна, нека си го кажем направо - имаше публикации, че английските ултраси са наричали родните национали с обидни изрази като "цигани" и други подобни в първия мач на "Уембли". В допълнение на това можем да кажем, че съвсем спокойно си направиха безредици и в София и честно казано - навсякъде, където отидат. Така че нека видим, че монетата има две страни и че ние не сме по-черни от дявола, а другите - света вода ненапита. Расизмът трябва да се бори навсякъде и на всички нива. От всички нас и всеки ден. 

Личната позиция срещу расизма трябва да се заявява и не трябва да бъде такава само когато е модерно. За жалост, у нас тя често може да бъде непопулярна и дори осъждана като грешна понякога. За това има множество фактори, които са довели до социална нетърпимост. Можем да се опитаме да ги разберем, за да ги преборим. Да, трудно и неблагодарно е, но можем да започнем от най-близкия си кръг с приятели и роднини по отношение на борбата с предубежденията и предразсъдъците си към останалите. Надявам се да го направите. Аз лично се опитвам всеки ден. А дотогава се надявам да запомните следните три неща: 

1. Расизмът не е патриотизъм. Независимо какво се опитват да ни убедят някои политици. 

2. Единственото, което трябва да се дели по цвят, е прането. 

3. Не слагайте хората под общ знаменател. Често съдим някого заради предубеждения, които имаме - включително това правят и най-либералните хора, които познавам. В тези случаи не сте по-добри от тези, които анатемосвате. 

Най-добрият момент да започнем да се борим срещу расизма у нас е като най-добрия момент за засаждане на дърво - преди 20 години. Вторият най-добър момент е днес. Нека го направим. В този смисъл наистина можем да научим много от децата и тяхната непредубеденост. Можем да бъдем обединени или да останем духовно обеднени. Ние сами избираме какво да ни се случи.