От сърце

Дяволитият ми брат Малък Сечко отново напакости - реши да си поиграе с хората и сътвори такива снежни преспи, в които по-скоро можеш да направиш снежна къртица, отколкото снежен ангел. А големите градове "зимата отново ги изненада"  - всичко е голяма кишава каша. Но нищо, идвам си скоро...

Да, пише ти Баба Марта...просто ми трябват още 30-40 години, за да стана баба. Е, придирчива съм и чукам по тръбите, когато съседите пуснат силна музика. Тъй че, по душа съм си най-бабестата баба.

Та, по същество. Като всяка жена, обичам да бъда уважавана и, ами да си го кажем честно, боготворена. Затова и на всеки 1 март те карам да се окичваш с мартеници, в знак на признателност, че ще ти доведа пролетта на крака. И аз го правя. Двадесет дни по-късно, но го правя.

И все пак първият ден на март е празник - честитки на корем, усмивки, пожелания за плодородна и щастлива пролет...и червено - бели ръце, на които се забелязват мъниста и други джунджурии, от красиви по-красиви, от шарени по-шарени. 

И мислите, че цялата какафония е само, за да внесем средства в хазната на производителите на прежда? Да, ама не!

Добре сме запознати с легендите за мартеницата, така че няма да ги разказвам. А и, за съжаление, ако трябва да бъда честна, аз отдавна също не съм основна мотивация за покупко-продажбата на бели и червени конци. Като повечето истински хубави неща - любовта, виното, Коледа, моят празник също се е, как го казвате младите, комерсиализирал. Есенцията на първи март се е удавила в океан от табели:

10 БРОЯ ЗА 1 ЛЕВ

Така че, ето ме, в цялата ми вечна прелест, специално се свързах с Успелите, за да мога да ви просветя. 

Даваме мартеници на хората, които обичаме. Затова мартениците трябва да са направени или подбрани от сърце, не защото просто така трябва.

Не си ли спомняте, когато сте били малки, с каква любов сте правили мартенички за мама и тате в детската градина или в училище? Къде отиват тези чисти чувства, защо ги губите с времето? 

Нищо, че си на 35 и ръководиш собствен бизнес. Винаги можеш да намериш време, за да измайсториш няколко мартенички за най-близките си хора. Нима не го заслужават? Повярвай, ще го оценят повече от мартеничка в пакетче, направена в Китай - тях ги остави да произвеждат нудълс и всичко останало на света.

Истински българските неща ги остави на българите. Те най-добре знаят как.

А ако в краен случай си от кръжока "Ръцете ми пречат" и да правиш нещо с двата си горни крайника е най-лошият ти кошмар, тогава отиди и купи мартеници. Разрешавам ти. Но ти препоръчвам първо да потърсиш дали в твоя град има щанд за мартеници, средствата за които да отиват за благородна кауза. Не, че да си купиш хляб не е кауза. В София има щандове например на "Оле Мале!" и I Can Too, със сигурност има и други, но до тези успях да се добера, прикривайки се като младо момиче с червен нос и разрошена от атмосферните условия коса.

Аз обмислям вече да си приготвям багажа, че 1 март чука на вратата. Мисля, че се разбрахме за мартениците - повече любов и признателност, по-малко задължение и охкане. Ако си мислиш, че е нещо досадно, то се опитай да го превърнеш в празник, като покажеш на любимите хора колко са ти любими. Това рядко се случва в последно време. 

За всеки е празник денят, в който разбере, че е обичан. Превърни 1 март в такъв. Подари мартеничка от сърце, не от Китай.