От сърце

Как би възпитала детето си, как би го отгледала, в каква страна мечтаеш то да порасне и сред какви хора..

Много се вълнувам, че имам шансa да споделя едно прекрасно усещане с вас, читатели. Едно изживяване, което осмисля съществуването на всеки един от нас, което преобразява живота ни, а също и самите нас - това да създадеш нов живот.

Винаги съм вярвала, че когато това нещо се случи, аз ще бъда подготвена, емоционално и житейски, но всъщност какво значи да си готов? Много мои приятели са ми споделяли как появата на самото дете ги е променила и всъщност истината е, че цял живот се учим от децата си.

Неведнъж съм се питала как един ден ще възпитам детето си, на какво ще го науча и по какъв начин. Хората казват, че детето следва примера на родителите, може би в това аз се чувствам подготвена, имам представата какъв пример искам да бъда. Влияейки се от мисълта, че очите са огледало на душата, се замислям каквo искам да видя някой ден като погледна детенцето си - очи, които излъчват само омраза, недоверие, нихилизъм и примирение, или очи, които излъчват любов, вяра, ентусиазъм, страст и борбеност.

Тъй като самата аз съм притежател на последните, смятам, че ще успея да предам точно този тип очи и на малкото човече. Ще бъда пример за очи, които ще откриват красотата в природата ни, а не в нощните клубове! Ще бъда пример за сърце, което ще се вълнува щом чуе гайда или тъпан, за тяло, което ще танцува под ритъма на народните песни, за душа, която ще тръпне за живот изпълнен с емоции, а не за посредствен такъв! Ще бъда пример за творящи ръце, а не рушещи. За глас изпълнен с любопитство, а не безразличие. Ще бъда пример за българка, знаеща историята и културата на нашата родина, а не куплетите на актуалните поп-фолк парчета! Ще бъда пример за човек търсещ и създаващ щастие, за личност, за сила, за любов! А вие, какъв пример избирате да бъдете?

ВИЖТЕ ОЩЕ: Малките жестове – Разказ за цвете, ютия и ... мама

Всеки от нас е отговорен за света, който детето му вижда, защото е свят, който самият той му показва. Повярвайте ми, не съм някоя заблудена жена, която е сложила „розовите“ очила, самата аз съм изпитала трудностите на живота, но съм избрала да пазя в сърцето си красотата, а не да обременявам ума си с нещастието от ежедневието.

Няма да скрия, че притеснението също обзема мислите ми -  притеснение за средата, в която моето същество ще расте, за хората, които ще среща и за примерите, които ще вижда. Но тайно майчинската ми вяра не отстъпва и знам, че силата за развитието на едно дете е в семейството! Липсата на любов, внимание и загриженост може лесно да провокира малкото човече да се оглежда в страни и да се сдобива с необходимото от другаде. Ето в този аспект е важен  изборът, който всеки от нас трябва да направи! Избор за това как ще прекара макар и малкото свободно време - преглеждайки какво ново има в Фейсбук или играейки/говорейки с детенцето си. Как бихте отговорили на енергията на любопитното човече - подтискайки я с филмчета или пресъздавайки приказки, в които и двамата сте герои? Как бихте поправили грешките, които неопитните мъници допускат, с наказания и насилие или с разговор и любов?

Моля ви, бъдещи и настоящи родители, бъдете отговорни за личностите, които изграждате, защото именно вашите деца са тези, от които ще зависи бъдещето на родиата ни!

Автор: Цветомила Василева