От сърце

Навсякъде има скрити истории. Фрагменти от образи, откъслечни думи или сцени без звук, които оставят впечатления, мирис, някакъв цвят. Спомен, към който се връщаш понякога. Нещо, отпечатало се в теб, което носи смисъл.

Ще ви разкажа една такава история. Кратичка, обикновена на пръв поглед, с нищо незабележителна, а стана така, че от време на време вътрешният ми взор се насочва отново към нея. Тази случка няма начало, няма и край (защото някой, четейки я наскоро, ме попита „А какво станало после с дядото?”). Просто сцена от нашия жив, забързан, делничен, градски живот, в който не е вярно, че не се случват едни хубави неща. Има ги - ей така, пред очите ни, между шума от стъпките на минувачите и скърцането на трамваите. На мен тази история ми остави мирис на теменужки и една усмивка. Случи се тя през април, но може да се случи по всяко време, така че оглеждайте се.

В този пролетен следобед двете с дъщеря ми бяхме седнали в едно заведение да починем за кратко след обичайната разходка. Докато говорехме, погледът ми се спря няколко пъти на силуета на някакъв дядо отсреща, очевидно зает да продава нещо. Дори през стъклото можеше да се види как, леко сгърбен, потръпва от хладния въздух и от време на време размърдва схванатите си крака. Казах на детето да ме чака вътре и, подвластна на порива, прекосих тротоара и купих тези теменужки от двора му. А после дъщеря ми броеше колко хора се спират при него и всеки път ми намигаше щастливо. 

Три момчета забавиха крачка, клекнаха при дядото, попитаха го нещо и си купиха от копривата, после едното го потупа по рамото и се отдалечиха. Двама мъже бързаха към жените, които ги чакаха на входа на заведението, но единият се спря, купи от дядото чимширени китки и ги подаде на жените. Те го разцелуваха и всички вкупом влязоха в заведението. Момиче и момче подминаха дядото, но след малко момчето се върна. Нищо не купи, ала размени с него няколко думи и му остави пари. 

Дядото се усмихваше неловко и продължаваше да разтъпква от време на време отеклите си крака. И някак си тези двайсетина минути, докато се случваше всичко това, бяха и истински, и хубави. И ми оставиха този красив спомен с дъх на теменужки.