От сърце

На червения килим в Благоевград заблестяха бални рокли, изискани костюми и…големи сърца.

Сред пъстротата на елегантните тоалети и празничното настроение, младо момиче от Симитли демонстрира, че няма грешно място или време, в което да се направи добро. Деветокласничката Анелия Мурджова от Симитли отива с приятелки да се порадва на завършващите младежи и да си представи как тя самата ще бъде на тяхно място един ден. Сред тълпата от веещ се сатен и изискани сака една фигура изпъква на преден план. Само момче, придружавано единствено от веселите викове на околните. Без дама, без компания.  Само за миг, Анелия решава да застане до него и да сподели този важен момент.

Облечена скромно, но носеща настроение, което стопли сърцата на всички зрители и един младеж. Липсва нотка на показност или очакване за признание – просто човещина.

„Видяхме, че върви последен и е без дама. Първо застанаха две момичета от Езиковата гимназия, но аз бях с рокля, затова тръгнах с него. Той ми благодари с думи, но това означаваше достатъчно за мен“, разказва Анелия.

Приятелките на деветокласничката също са били готови да хванат през рамо самотният кавалер. Чистотата в сърцата им не е по-малка от тази на главната ни героиня. Именно затова кметът на Симитли – Апостол Апостолов, кани всички момичета в кабинета си. Той споделя, че е горд с постъпката на Анелия, но не е учуден от показаната добрина, на която е възпитано момичето.

Постъпката на младата дама ни напомня, че не живеем в свят пълен само с егоизъм и предателства. Това, че не показваме човещината си не означава, че не се крие вътре в нас. Способни сме на жестове, които може да ни се струват малки, но за друг да значат всичко. Можем сами да променим света, в който живеем. Свят, в който едно мълчаливо „Тук съм“  ще струва повече от всичките пари на света.