Аз съм куче пазач. Името ми е Смрък. Сега живея с господаря си край Лондон. Много обичам Сохо през нощта, с ароматните му мъгли и тъмни улици. Тогава е тихо и ние си правим дълги разходки. Джак е прокълнат от много отдавна и трябва да върши повечето от работата си нощем, за да не позволи да се случат по-лошите неща. Докато той се занимава с това, аз наблюдавам. Ако някой дойде — вия.
Има времена – месеци, сезони, часове, дни, които носят определено чувство. Усещане за вълщебство. За мен месец октомври е такова време. Време на есенни самодиви и нощни патрули. Време на вещици и змейове. Но преди всичко – времето на Роджър Зелазни.
Преди 3 години (кога станаха 3?) прочетох „Една нощ през самотния октомври“ за първи път. За мен това е много повече от книга. Свързана е с противоречиви спомени от „онова време“. И все пак си остава отпечатана в съзнананието ми. 31 глави за 31 дни от месеца. Дневник. Или нещо подобно.
Ако трябва да я опиша с една дума, не бих могла.
Прекрасна. Вълшебна. Есенна. Брилянтна. Увлекателна. Топла. Специална. Магорична (само аз си знам това какво е).
Обичам книгата по много причини (в произволен ред):
1. Куче и котка могат да бъдат приятели. По техен си начин;
2. Разговорите между Смрък и Грималкин – безценни;
3. Понякога няма значение дали си „отварач”, или „затварач”;
4. Това е последната книга на Роджър Зелазни;
5. Това е първата книга на Роджър Зелазни, която аз прочетох.
Миналата година случайно разбрах, че Роджър Зелазни и Нийл Геймън (когото обожавам, разбира се) са били приятели. В сборника му „Дим и Огледала” има разказ, вдъхновен от „Една нощ през самотния октомври”. Това беше невероятно откритие. Дори не мога да опиша колко се развълнувах, когато го видях. Колко тъжно ми стана и колко щастлива бях, след като прочетох разказа.
Сега отново е октомври. И е времето на Роджър Зелазни. Надявам се да си се ориентирал някак в хаоса на моето мислене и да съм привлякла вниманието ти. Защото „Една нощ през самотния октомври” си заслужава.
Както споменах в началото, книгата съдържа 31 глави, под формата на нещо като дневник – кулминацията е на Деня на Вси Светии. Слагам линк към текста в Читанка с надеждата, че ще решиш да я прочетеш. За съжаление книгата няма тираж в хартиен вариант или поне на мен не ми е известно. Ако някой има различна информация – непременно да ми пише.
Най-добре книгата се чете ден за ден. Без да бързаш (което за мен беше невъзможно първия път). Започни от днес и почувствай магията на октомври.
