Една необикновена история от едно обикновено ежедневие
Има случки, събития и хора, които в забързаното си ежедневие не забелязваме, че изобщо съществуват. Но тях ги има. Има хора, чиито дела предизвикват у нас въпроси, вместо да дават готови отговори, а понякога това играе по-важна роля - въпросът доста често ни дава отговора, който търсим. Това е история за млад човек, която може да научи възрастните какво е милосърдие, какво е да си смел, да действаш против статуквото, какво е да бъдеш честен и добър с околните, но най-вече - да си честен спрямо себе си.
Героят на тази история носи името Йоан и е от град Бургас. Той е само на 17 години. Учи в Професионалната гимназия по електротехника и електроника. Това е едно обикновено момче, което направи нещо необикновено. Да - да не останеш безразличен към нечие страдание в наши дни си е направо необикновено.
Сякаш Страстната седмица, освен шарени яйца и красива трапеза, носи със себе си и изпитания, които ни дават най-важните уроци, на които Христос е учил своите ученици.
Преди няколко дни Йоан става свидетел на една ужасяваща гледка: окървавен човек с раздърпани дрехи и в окаяно състояние. Принципно нищо необичайно. Това се случва в градски автобус, където има още много, много свидетели. И тук идва необичайното - без да се замисли Йоан приближава възрастния човек, като се опитва да разбере какво се е случило. Предлага помощта си и започва да го разпитва откъде е и къде живее, за да може да го изпрати до дома му благополучно. Оказва се, че човекът е бездомен, след като получава отговора: „Аз нямам дом, живея в градинката пред Общината.”
Сега искам да зададете следния въпрос на себе си, просто ей така: Вие как бихте постъпили в тази ситуация и при такъв отговор? Ще продължите или ще отминете?
Йоан обаче взима решението да даде седмичните си пари, за да помогне на безпомощния мъж. Той споделя:
Знам, че нямах много пари, но можех да му купя малко храна, нещо, което ще му стопли сърцето.Най-логичното нещо, което му идва наум, е да му купи най-необходимите неща: храна, тоалетни принадлежности, шапка, бельо. За този си жест той коментира лаконично:
Направих го, защото ми дожаля, защото нещо ми сви гърлото и исках да бъда полезен.Бездомникът от своя страна разказва на Йоан за себе си, за живота си и за част от своето минало. Във всеки град, село или квартал ежедневно се разминаваме с подобни хора, понякога се спираме, за да дадем по левче, друг път отминаваме, сякаш са обекти, а не личности. Рядко си даваме сметка, че те не винаги са били такива. Подобна е историята и на този бездомник. Оказва се, че преди време е бил пълноправен гражданин, имал е дом, бил е активно работещ, но след съкращение остава без пари и подслон. И така напълно сам. Йоан остава трогнат и поразен от разказа на човека:
Представих си, че това може да се случи на всеки един от нас. Да изпаднем в състоянието на този мъж.Момчето дори не го пита за името му. Това за него е без значение. Отгледан и възпитан само от баща си, той показва наличие на високи ценности, с които малко хора могат да се похвалят. Йоан разказва, че е изоставен от майка си, когато е бил на 9 години. И оттогава досега само баща му Павел го възпитава, учи го на доброта, хуманност и човешко отношение.
Всъщност името, което носи 17-годишното момче, означава „богопомазан”. Йоан вярва, че занапред ще бъде закрилян и ще успее да осъществи мечтите си - някой ден да има хубава работа, здраво семейство, семейство в истинския смисъл на тази дума и никога да не изпада в ситуация като на бездомния човек, на когото протегна ръка.
Йоан не търси слава, не търси и похвала за постъпката си, но няма да как не се отбележи - малко са хората в наши дни, които отварят сърцата си в истинския смисъл на думата.
