Една съвременна художничка на възрожденски моми
Mария Илиева е родена в семейство на потомствени художници. Завършила е художествената гимназия (Национално училище за изящни изкуства „Илия Петров”) и художествената академия (НХА) в София. Работи в сферата на живописта, стенописта и илюстрацията. В момента рисува най-вече портрети и натюрморти. Напоследък все повече хора я свързват с портретите на българки в носии.
На каква възраст реши, че ще се занимаваш с изкуство и как разбра, че това е "твоето нещо"?
Рисувам от ранна детска възраст, насърчавана горещо от моите родители и моя дядо, който написваше на хубавите работи "Откупено". От малка съм научена да се радвам на облаците в небето, на различните стилове архитектура и игрите на светлината. Вкъщи винаги е имало купища с мои рисунки, бях много продуктивна. Участвала съм в дески конкурси и имам награди. Винаги съм знаела, че това е моето призвание.
Откъде черпиш вдъхновение?
Ние, художниците, сме щастливи хора. Толкова неща около нас са в състояние да ни вдъхновят - хубав женски образ, красива природа, цветовете на сезоните... Много често вниманието ни е привлечено от на пръв поглед грозни и вехти неща. Например изкривена дървена порта, обелена и напукана стара мазилка и дори ръждясал трактор. Помня един пленер - закараха ни, група художници, в едно изоставено село Дядовци в Родопите. Повярвайте - все едно бяхме открили съкровище. Радвахме се като деца. Чуваха се възгласи на възхищение, апаратите щракаха, за да запаметят всеки миг от това загиващо и изчезващо село. А това просто бяха едни полуразрушени къщи с пропаднали покриви и стени. В някои от тях се криеха на сянка крави и овце. С часове не можеха да ни съберат по колите (усмихва се).
Какви са предизвикателствата пред един художник в България?
Предизвикателствата за художниците в България, а и за повечето хора на изкуството, не са малки. В свят, в който парите на повечето хора отиват за покриване на сметки и ежедневни нужди е нормално една картина в оригинал да е непостижим лукс. Много ми е мъчно за някои мои колеги, които са много работливи и безкрайни професионалисти в своята област, но едва свързват двата края. Други пък, напук на всичко, са успели да се впишат в съществуващия пъзел. Но истината не е само такава, защото в София например има доста богати хора. Много от тях са наши ценители и колекционери, за което им благодаря. Но има и други, за които вярвам, че тепърва ще открият щастието да притежават произведения на изкуството в домовете си.
Впечатляваш много хора със своите картини на българки в народни носии. Как избра тази тематика на рисуване?
Много от моите колеги рисуват българки в носии. И аз на свой ред се вдъхнових от най-добрите и реших да пробвам. Първата ми "мома" беше върната от галерията като претрупана и не много сполучлива, което за дълго ме отказа от тази тема. След това отново направих една невеста с много красиво лице и богата релефна украса на главата, която още в ателието за рамки беше откупена. Интересна е съдбата ѝ, защото скоро след това беше открадната от собственика. Днес много хора поръчват портрети на жените или дъщерите си в български носии. Много от тях са напуснали родината ни и милеят за нашите традиции и фолклор.
Нарисувай с думи картина на твоята България.
Аз обичам да идеализирам нещата в картините си, заради това и картината на България ще е такава. Ще се фокусирам само върху хубавите ѝ страни. Вълшебната природа, красивите жени, плодородието, природните феномени, възрожденската архитектура и неподражаемият ни фолклор ще са задължителните елементи в нея. За фон на тази картина биха звучали родопски каба гайди и би се носил ароматът на великолепната ни роза Дамасцена.
ВИЖТЕ ОЩЕ: Нарисувай ми…банан
