Как се съчетават българският фолклор и дистопичното бъдеще в една настолна игра? Какво означава да си истински герой и защо добродетели като любов и милосърдие са по-ключови от статистики като сила и харизма? А какви са предимствата на колаборативните игри пред онези, които целят непременна победа и надмощие над съперника – пък бил той и най-близкият ти човек?
Отговорите на тези и много други въпроси потърсихме с Христо Йорданов и Илиана Йотова от екипа на родното издателство за настолни игри "Бордерия" в първата част от нашия разговор. Днес продължаваме интервюто с тях, за да ни разкажат още за идеята и процеса по създаването на първия им проект – играта "Триказка". Тя черпи вдъхновение от народните приказки и историята на траките, като позволява на играчите да се превъплътят в образи като Неродена мома, Малкия брат и Житената питка. А след като разгърнат своите добродетели, героите се пренасят в приключенския сюжет на високотехнологичното бъдеще, в което трябва да обединят усилията си, за да надиграят играта.
Към момента "Триказка" е във финалния етап от своята разработка. Чрез кампанията за финансиране в платформата Kickstarter, която приключи преди няколко седмици, екипът е успял да събере малко над 47 хил. евро за реализацията на проекта. Желаещите да подкрепят "Бордерия" в пълното осъществяване на амбициозното начинание все още могат да го направят – съвсем скоро те ще имат възможността да направят своята "късна" предварителна поръчка на настолната игра.
А кой стои зад създаването и изпипването на "Триказка" до последния детайл? Това е екип от мотивирани млади хора, които поставят на първо място не известността или печалбата, а приятелството, обмена на идеи и ценността на добре свършената работа. Какво са научили Христо и Илиана от работата си по "Триказка" до този момент, ще има ли още игри под шапката на "Бордерия" и какъв е най-добрият съвет за младите хора, които тепърва започват да сбъдват мечтите и целите си? Ще откриеш в следващите редове.
Екипът на "Бордерия"
Сюжетът на "Триказка" черпи вдъхновение както от българския фолклор и историята на траките, така и от линията на антиутопичното високотехнологично бъдеще. Това звучи като доста сложен сценарий. Как се изгражда една такава история така, че едновременно да запази ценността на фолклора и приказките, но и да бъде интересна в контекста на съвременния свят?
Илиана: Често пропускаме това, че независимо какво се случва, в абсолютно всички времена и епохи най-важен е бил вътрешният свят на човека. Това е архетипно, основно и остава неизменно едно и също. Ако изчистим формата от същността – дори на традициите, на приказките, на каквото и да било – ще намерим едни определени принципи, които не са по-различни от принципите на нашия свят. Ще намерим едни проблеми, които заради технологиите днес се проявяват по различен начин, обаче в миналото са били подобни – например отдалечаването на хората един от друг.
Едно от финалните изпитания е свързано точно с този проблем, който в действителност е съществувал винаги. Отдалечаването е много актуална тема днес заради пандемията и технологиите, които сближават, но могат да направят и обратното, но в същото време е нещо, което е много близко до всеки представител на всяка една епоха.
Защото човек винаги е имал нужда от хора до себе си, от сътрудничество и създаване на общества, които заедно постигат напредък.
Това е само един пример за начина, по който определени проблеми, които сега се появяват, не са проблеми единствено на нашето общество. Това са проблеми на вътрешния човек, които намират външната си имплементация, както винаги е било.
Христо: Бих дал и пример с едно от изпитанията в играта, което се казва “Информационният потоп”. В него сме заимствали от библейския текст за потопа, а в изпитанието става въпрос за потоп от друг тип времена, който е свързан с информацията. Това за мен е страшно актуална тема. Много хора използват информацията като начин, по който да правят внушения за неистински събития.
В това изпитание се опитахме да заложим това усещане за намиране на истинските думи и излизане от този свят на лъжи и хипнотизатори, с които се бориш и които се стремят да вкарат фалшиви идеи в главата ти.
Опитваме се да съчетаваме актуалното с традиционното така, че да ги преплетем по достатъчно добър начин, вместо да създаваме бутафория.
Наистина е трудно да се преплете фолклор и бъдещ антиутопичен свят. Въпросът е, че когато знаеш какво искаш да кажеш и на какво искаш да акцентираш в миналото и бъдещето, този проблем се разрешава. В нашия случай сме се опитали да заложим на архетипните ценности и стремежи, които във времето се оказват не толкова променяеми, колкото изглежда на пръв поглед.
Кой е любимият ви герой от играта?
Илиана: Аз много харесвам Неродена мома, защото на пръв поглед е много нежна, истинска, приветлива, но всъщност е един от най-борбените герои. Самата история като приказка зад нейното появяване много ми допада. Става въпрос за двойка, която много иска да има деца, но не може. Една магьосница им носи три ябълки, те разрязват едната и оттам се появява Неродена мома, която е плод на тяхното желание за семейство и любов. Според мен това е много интересно и се връзва добре с механиката на любовта като основна двигателна сила в играта.
Христо: Моят любим герой е Житената питка. Имахме много сериозни дискусии с екипа, те не ми даваха да го включим, защото мислеха, че изобщо не се връзва с това, което сме направили. Аз обаче много настоях. Житената питка за мен е много специален герой, защото в някакъв смисъл той въобще не е такъв. Той започва без никакви добродетели и единственото, което има, е скорост, защото се търкаля.
Идеята на този персонаж е, че макар да не е герой поначало, в хода на преследването на своята цел той се вдъхновява да бъде.
Последният талант, който Житената питка може да отключи, е да се превърне в който и да е герой от останалите и най-накрая да придобие образа на истински персонаж. С това за мен е наистина специален.
На какво ви научи работата по "Триказка"?
Христо: На много неща, имайки предвид, че това е първият предприемачески проект, с който се занимавам. По принцип съм човек, който иска да има контрол над всички неща и да следи начина, по който те се случват. Един от първите уроци за мен в началото беше фактът, че всъщност не мога да се справя сам.
Трябваше да превъзмогна тази гордост у себе си, за да мога да оставя определени отговорности на други хора и да им дам възможност те да усъвършенстват това, което аз съм направил. В един момент разбрах, че това е много по-печеливш процес – да се доверяваш на хората, с които работиш, и да не се тревожиш дали нещата ще се случат по твоя начин.
Защото в повечето случай човек просто не е способен да има този поглед над всичко, да вижда цялата картинка и да бъде диригент на оркестъра, за да контролира дори най-незабележимата нота.
Друго важно нещо, което осъзнах, когато стартирахме проекта, е значимостта на обратната връзка. Разбрах, че не можем да предполагаме какво искат да видят хората и е хубаво да започнем комуникацията си с тях дори на по-ранен етап. Защото виждам колко по-голяма сила има развитието на един проект, когато повече хора от самото начало са имали възможността да имат досег до него. До един момент ние държахме нещата вътре в екипа, защото се притеснявахме, че някой ще ги критикува. Но виждам, че това е много полезно.
Затова бих насърчил хората, които тепърва започват да развиват проект, да бъдат по-отворени в това, което правят. Хората се влюбват в нещата, за които дават времето си.
Ако някой човек ти даде от своето време – наистина направи така, че това време да си е струвало.
Иначе си взел два часа от нечий живот, което е много страшно. Затова, когато хората отделят от времето си за това, което им предлагаш, се постарай да постигнеш максимума.
Илиана: За мен може би най-голямото предизвикателство в реализацията на “Триказка” беше да поставя абстрактните си идеи в конкретни образи. Не просто конкретни за мен, а конкретни от гледна точка на хората, които ще дадат тези два часа от живота си, за да изиграят играта.
В това видях колко ценно е умението да предадеш в света на физическите неща онези мисли, представи и въображения, които са само в главата ти. Как тези неща да бъдат вградени в образи, същества, стихии или предмети, които така да говорят на хората, че да изградят един свят, в който, когато влезе човек, да разбере какво сме имали предвид.
Може би точно това е най-ценното и предизвикателното – да се научим заедно като екип с различните ни средства да създадем един цялостен свят, в който, когато някой влезе, да усети определени чувства, които да се окажат близки и ценни за самия него.
В това аз се научих да променям първоначалната си идея, да не държа толкова на собствената си представа за нещата, а да видя как тя трябва да се впише в общото. Понякога е много по-ценно да пожертваш това, което ти си представяш, за да може друг да даде каквото може от себе си и цялата идея да достигне в целта.
Как ще продължи вашата “Триказка” занапред, мислите ли вече за следващи игри под шапката на “Бордерия”?
Христо: Да, имаме изградени основни механики за две игри, които бихме могли да реализираме в бъдеще. В момента не движим работата по тях, защото искаме да финализираме настоящия продукт и да сме сигурни, че сме направили максимума за него. Дължим го и на хората, които са подкрепили проекта.
Когато проектът приключи, имаме идеята да издадем играта и на български език у нас. За съжаление, още нямаме капацитета да го направим, тъй като “Триказка” е скъпа и многокомпонентна – имаме над 350 карти, миниатюри, големи картонени полета и т.н. Играта винаги е била насочена предимно към хората, за които това е хоби, но темите, които представяме, са особено близки до българина.
Относно другите евентуално предстоящи игри, надяваме се да имаме финансова стабилност в издателството, за да можем да включим още хора в екипа си. Искаме да разширим дейностите си не само в България, но и в чужбина. Но все пак акцентът ни в момента е да направим качествена “Триказка”. Останалото ще се получи, ако е писано.
Какво бихте посъветвали други млади хора, които имат желание да започнат проект с подобни измерения, но не се решават да направят първата крачка?
Илиана: Ако имаш идея за проект, който искаш да реализираш, най-важното е да знаеш какво имаш да дадеш на хората, какво искаш да им кажеш. И в този процес, който наистина не е прост, да си готов да излизаш от собствените си представи, планове и комфорт, така че идеята на това, което си тръгнал да правиш, да е по-важна за теб от моментните трудности.
Да имаш какво да кажеш, да имаш с кого да го кажеш и да знаеш, че казването му е много по-важно от това, колко ти е трудно в момента.
Христо: Най-добрият подход е, когато имаш идея, но си склонен да я оставиш. Защото това, което е по-важно, е с кого я реализираш. Ти можеш да имаш нещо гениално, но много рядко можеш да го реализираш сам. Затова имаш нужда от подкрепата на другите.
Така, с много труд, усилия и подкрепа, ще успееш да постигнеш целта си. Важно е обаче да разберем и че нещата невинаги са под наш контрол – могат да се получат, могат и да не се, това не трябва да ни обезсърчава.
Човек трябва да бъде свободен в осъзнаването, че неуспехът не е провал, когато си дал времето си, имал си идея и си я завършил заедно с хората, които са важни за теб.
И дори да не си постигнал успех все пак си получил опит, който ще можеш да внесеш в следващото си начинание.
Ако си пропуснал първата част от интервюто ни с Христо и Илиана, можеш да я откриеш ТУК.
