Едно по едно
Днес ще ви представя един успешен млад екип, а именно Георги Мичев и Ива Тричкова. Онова, което ги свързва е дългогодишното им приятелство и желанието да правят хората щастливи. За целта създават проекта „Едно по едно”, който аз лично усетих по-скоро като процес. Ако днес се развиват в областта на образованието, на културата, утре бихме могли да ги видим в сферата на астронавтиката. И защо не!? За тях няма невъзможни неща.
Здравейте! Как възникна идеята за проекта „Едно по едно” и кой стои зад него?
Георги: Официално през 2012 година. Тогава започнах с партньор, смятахме да имаме ресторант, но когато видях мястото, където сега се помещава „Зала Едно”, го видях като зала. Разбира се, започнахме с кредит. Зад това място стои нечовешки труд!
Ние в „Едно по Едно” разбрахме, че човек е не толкова голям, колкото са големи мечтите му, а колкото работа е готов да свърши за да ги реализира! И …запретнахме ръкави.
Самата идея дойде от сестра ми. Тя ми каза, че ако искам да се справя, трябва да започна да правя нещата едно по едно. И наистина е така, когато правиш нещата Едно по Едно, те стават подредени, смислени и ясни.
“Едно по Едно” не е просто едно нещо или дейност. Ние се опитваме да споделим успеха, знанията и опита си. Във всичко, което правим заставаме зад онези, които са готови да се борят за това, в което вярват, а на обезверените даваме кураж, че мечтите им могат да станат реалност.
Единственото, за което ние сме мечтали е да имаме наше място, на което да реализираме спокойно идеите си. Началото беше ужасно трудно. Наистина трябва да си готов всеки ден да започваш отначало. Всеки ден някой се опитва да те откаже, трябва да си готов да застанеш срещу системата.
Ива: Не, трябва да си готов ти да създаваш системата. Трябва да си готов в началото да имаш два лева в джоба си и да се справяш с това, с което разполагаш. Сам си.
Разкажете повече за „Зала Едно”. Какво се случва там?
Георги: В „Зала Едно” се реализират много дейности. Организират се семинари, уъркшопове, партита, танци…
Разкажете повече за Детско студио „Торбаланче”.
Ива: Започнахме през 2013 година, като стартирахме с полудневно училище и постепенно преминахме в целодневно, тъй като имаше търсене. Дейността ни обаче е организирана така, че родителите да могат да избират формата на престой на детето. Групата е смесена, децата са на възраст между 2 и 6 години.
Специфичното при нас е, че копираме реалния живот, точно както в семейството има братя и сестри на различни възрасти, така и при нас. Изграждаме независими и самостоятелни деца.
Какво ви носи работата с деца?
Ива: Работата на учителя е неблагодарна. Резултат може да се види след 30 години!
Вие самите научавате ли нови неща, докато реализирате проекта си?
Георги: Във всяка секунда, във всеки един момент. Работата с толкова много хора няма начин да не те обогатява. За един организиран рожден ден научаваш за живота и вътрешния свят на 6 годишно дете толкова много, колкото не би научил при други обстоятелства.
Няколко думи за трудностите, които сте срещали и какво ви е карало да продължавате да се борите.
Ива: Малко по-трудно е с родителите. Проектът на „Торбаланче” е новаторски. Постоянно правим различни събития с участието на родителите. Имаме съботни работилнички с по-големите деца, като „Готвя с мама и татко”. Малко татковци идват, но има такива, които се включват и тогава е наистина невероятно.
Няколко думи за Монтесори метода и доколко е включен в работата с децата? Зная, че Ива е лицензиран преподавател?
Ива: Използвам в работата си метода, като концепция. Изборът на детето е изключително важен. Реално центърът е детето, а учителят се намесва рядко.
Както казах, проектът ни е иновативен. Има например само едно правило свързано със средата. Не повреждаш и не вредиш на средата и другите, като уважаваш личното пространство.
Също така, има само един материал за всички. Не защото не можем да си позволим повече, а защото така децата се научават да се изчакват или да работят заедно.
Освен това всеки ден, всяко дете получава надписан плик с името си, в който се съдържа задачата му за деня. Задачата е нарисувана. Представлява да речем, да почисти масата с мокра кърпа или да измете пода. Децата се радват много на тези пликове.
По какво работите в момента?
Ива: В „Торбаланче” се подготвяме за семинар за родители, предвиждаме да се провежда веднъж месечно, като ще включва и практически съвети.
Георги: Стартирахме и продуцентска къща, идеята е да подкрепим хората занимаващи се с изкуство.
Кое е мястото, което ви свързва с България?
Ива и Георги: София е история, моята „история”. Как ще живея без НДК, „Александър Невски”, „Раковска”, „Славейков”!? Как без площад „Славейков”!?
Обмисляли ли сте някога заминаване в чужбина и какво ви е задържало тук?
Ива: Никога. Защо да правим децата в Швеция щастливи, като можем да го направим тук!?
Георги: Аз, да. Бях излизал в чужбина, бях пътувал и съм мислил за това. Когато обаче попътувах повече, видях и разбрах, че не искам да живея другаде. Винаги когато кацна на летището, разбирам Ботев как се е чувствал… Това идва с опита, естествено в училище съм се чудил защо е целувал земята, но сега го разбирам. Не е спасение всеки да спасява себе си. Видях как живее българската емиграция. Тъжни и бедни са. Ние тук можем да си позволим да отидем на премиерата на „Междузвездни войни”, докато за тях масово това е невъзможно.
От излизанията в чужбина донесохте ли си ценен опит, който да приложите тук?
Георги: Харесва ми това, че в чужбина хората са тесни специалисти, на нас ни липсва самочувствие, увереност… Сега увереността тръгва от Ива, от нейната работа.
Вярвате ли в това, че е възможна реализацията на младите хора тук и от какво зависи?
Георги и Ива: Увереност, независимост и да можеш да поемаш отговорност за действията си. Това е нужно. Родителите правят така, че децата да живеят с чувство за безнаказаност. Купуват алкохол на децата си, например. Реализацията зависи от реалните познания, с които разполагаш. Нужно е да знаеш и да можеш, но е нужна и отговорност.
Защо чувстваш, че България си е твоето място?
Георги: Аз съм органично свързан с България. Хората на нашето поколение са морално задължени да останат тук. Тук са получили безплатното си образование. Трябва да върнеш онова, което си получил. Тук си се формирал като личност. Не може да учиш години наред медицина тук и да отидеш да лекуваш после другаде. Не може да вземеш целия си опит и да го предаваш другаде. Наистина мисля, че сме морално задължени да останем тук.
Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.
