Интервюта

Ефемия Фард е един наистина интересен човек - кинорежисьор, създател на фестивала Golden Femi Film Festival, а в същото време и действащ адвокат. Във филмите си Ефемия засяга изключително важни теми, а талантът й носи множество награди,

Вие сте човек, занимаващ се с изключително много неща - режисура, право, завършили сте Медицинския университет… и трите неща ли са Ви страст?

За да бъде един човек добър кинорежисьор, той трябва да е натрупал богат жизнен опит, както и професионални познания в много области.

Знанията, които съм получила в университетските среди, но и богатството на истории, които съм ръководила в съдебна зала, инспирират темите и идеите, които развивам във филмите си. Както знаете, аз съм действащ адвокат и делегат към Висшия адвокатски съвет, и всеки ден, когато застана зад банката в съда, поела защитата на човек, за когото съм сигурна, че я заслужава, аз го правя със страст.

Всекидневната битка за справедливост в правораздавателната система ме държи в един постоянен контакт с истински хора и съдби от реалния живот, а по-добра школа за формирането на възгледа на режисьор едва ли е възможна.

Как се насочихте към киното?

Винаги съм била насочена към киното и режисурата, но трябваше да премина пътя, в който да натрупам мъдростта, необходима за призванието кинорежисьор.

Какво е киното за вас?

Храм, в който се допуска да достигаш до съзнанието на милиони хора, и да им влияеш, което е огромна отговорност. Винаги съм заставала зад идеи, които биха променили живота на хората към по-добро.

Имате ли идеи за игрални филми, или фокусът ви е изцяло върху документалните?

Аз съм сценарист на игрални и анимационни филми. Фокусът върху документалните ми филми е поставен по-скоро от световните кинофестивали, които ги отличиха с награди.

Какво прави един филм добър?

Английският историк от 12. век Уилям Малмсберийски е автор на крилатата фраза Vox pópuli, vox Déi – „Глас народен - глас божи“. Ретранслирано в днешните условия за филмопроизводство и киноразпространение, бихме могли да кажем, че публиката е основния лакмус, който определя дали един филм е добър. Нали всичко, което създаваме като режисьори, продуценти, сценаристи е, за да бъде гледано. Затвореният в харддиск филм не е изкуство, превръща се в такова, когато аудиторията гледа филма. Съвремието ни е ориентирано към формите на масовото възприятие и ние не можем да отричаме публиката, или по-специално липсата ѝ, с претенции за неразбрана художественост.

Какво бихте искали да подобрите във филмите си?

Финансирането с държавно подпомагане. Досега то е или липсващо, или толкова гротескно нищожно, че ми пречи да развия целия потенциал на идеята във филмовия си проект. Същевременно отчитам как милионно държавно финансиране се налива във филми, които биха могли да се реализират с пъти по-малко средства. Не използвам израза, че някой „присвоява“ държавното финансиране, но не мога да ви задължа да мислите, че всъщност това не се случва.

Какви идеи имате за бъдещи проекти?

Всички членове на екипа ми - режисьорът по монтажа Стефан Бояджиев – преподавател в НБУ, Бойка Попова, съпругът ми - д-р Фард, Николай Матев и младото ни попълнение Джоузеф Фард, споделяме разбирането, че снимането и популяризирането на документален филм за бежанците, с включване на творци, публики, тематики, свързани с пострадали от военни и хуманитарни кризи е мисия, която трябва да бъде изпълнявана, в полза на обществото.

Категорично заставаме зад становището, че потребностите, които имат целевите групи на национално и световно ниво, е да им бъдат рзяснени проблемите, през които преминават бежанците и особено жените и децата, които са най-уязвими. За създаването на новия документален филм с работно заглавие „Спасение, наречено култура“, сме финансово подкрепени от Национален фонд „Култура“. В него ще се проследяват истински човешки истории на жени – бежанки. Ще се излъчат кадри на истински екзекуции и фемицид.