Успелите споделят

Зад всяка красива плочка стоят двама талантливи млади хора. Те са семейство фотографи и въпреки че работата им носи голямо удоволствие, винаги са искали да създават физически продукт. Те правят уникални плочки, заредени с много радост и настроение, а любовта, която влагат двамата майстори, се предава в атмосферата на помещенията.

В създаването на нещо от нулата с ръцете си намираме огромно удовлетворение.

Екатерина Стефанова и Стефан Стефанов имат две момчета, куче, котка и игуана. За себе си кратко и ясно казват:

Обичаме да създаваме неща.

По диплома са икономист и строителен техник, но се занимават професионално с фотография вече 10 години. А от 2017 г. правят и плочки.

Надникваме в ателието им "Катеница" и пред нас се открива широка палитра от цветове, подредени и събрани в нестандартни форми и размери. Някои от тях са изкусително вкусни за окото, приличат на сладки изкушения и шарени бонбони.

Други са толкова нежни и детайлни, че е удоволствие сетивата ни да се плъзгат по релефа им.

Всички са ръчно направени. Тяхното приложение е много широко – както в кухни, бани, мокри помещения, така и като декоративни пана, за обличане на стълби, колони, рецепции и други декоративни елементи в интериора и екстериора.

Това, което ги отличава от фабрично произведените керамични плочки, е, че предлагат над 150 вида глазури, над 10 дизайна плочки (и непрекъснато добавят нови) и мотат да създадат почти всякакви форми и дизайни по проект на клиента.

Защо Катеница?

Решихме, че искаме да създадем бранд с характерно българско звучене.

Миксирахме моето име (Катя) със звучните (и любими) български думи „мартеница”, „лютеница” и така се роди Катеница.

От пещта до дома. Разкажете ни за пътешествието на една плочка.

Пътят на една плочка е сравнително дълъг, но интересен.

От калъпи с глина се разточват платки, от които посредством шаблони се изрязват плочки една по една. Плочките се нареждат на сушилки и съхнат от седмица до десет дни в зависимост от сезона. След това се пекат на бисквит – това е първото им печене на около 1100 градуса. Изпечените плочки се пръскат с глазура или се боядисват с четка – в зависимост от глазурата, и се пекат втори път. Когато са готови, се пакетират с много грижа и любов в кашончета и се изпращат/предават на клиента.

Пред какви предизвикателства е изправен вашия занаят?

Конкретно за нас предизвикателство е набавянето на суровините за изработката на плочките. В България засега няма почти никаква конкуренция на пазара на суровини за нашия занаят. Това, което си набавяме от чужбина пък, значително повишава цената на продуктите ни.

Кой е любимият ви проект?

Всеки нов проект е любимият ни проект. Всички са различни и интересни.

Каква е цената на ръчния труд в България?

Цената на труда като цяло е ниска в България. Но ръчният труд не е за всеки и хората, които се занимават с него, обикновено извличат и нематериални ползи. Трудно ми е да обобщавам, защото нямам наблюдения над цялата картина, но има тенденция на повишаващ се интерес към ръчното, бутиковото.

Насърчителни думи към българските занаятчии и производители?

За тези, които сега започват - не се отказвайте твърде бързо!

Дайте време на идеята да узрее, на продукта да се популяризира. Търсете незаети ниши. И разбира се, никога не спирайте да усъвършенствате продуктите/услугите, които предлагате. Това е нещото, което ще дърпа компанията ви пред конкурентите.