Успелите споделят

Вече шеста година успяваме да ви разкажем за вдъхновяващите примери, добрите новини, вълнуващите хора в България и извън границите ѝ, изразяваме лично мнение, пишем от сърце, разказваме за успехи всеки ден без прекъсване. Защото ги има и понякога не смогваме да ви разкажем за всичко не защото сме толкова малко, а защото доброто се увеличава.

Време е да ви запознаем отблизо с екипа на Успелите.бг, благодарение на който през годините сме:

• достигнали до повече от 2.6 милиона читатели
• написали повече от 7000 статии
• работили с над 250 автори
• натрупали 65 000 харесвания на ФБ страницата ни

Отвъд тези цифри сме сигурни, че носим частица от промяната на средата, която ни заобикаля, превръщайки я в едно по-добро място. Точно затова нямам търпение да ви срещна с хората, които стоят зад най-голямата позитивна медия в България. В продължение на няколко седмици ще ти представим авторите, които не просто разработват съдържание, а създават стойност и оставят частица от себе си в редовете, които пишат. Тук са изданията от предходните години.

След интервютата с Венко, Деси и Васко и Александър, Вяра и Надежда продължаваме с Йонко, Ваня и Радослав. Днешните герои са толкова различни, а мечтите им – толкова близки:

да сътруднича за издаването на качествена детска литература - Ваня

за общество, базирано на разум, знания и действия - Радо

за България, която е технологичен и дипломатически център на Балканите - Йонко

Йонко Чуклев – господин Мащабно мислене 

Представи се накратко.

Аз съм от онези личности, чиято жажда за знания трудно се ограничава до една сфера, и същевременно имам безкраен ентусиазъм да научавам нови неща, срещам нови хора и посещавам нови места, независимо колко злоупотреба с кофеин ми коства това.

Работя в сферата на правото и финансите, а в личен план съм запален по технологиите и развивам асоциация по роботика. Често работя между София и някоя друга столица, най-често Лондон, но това не ми пречи да съм редовен колумнист в “Успелите”. 

Какво те накара да станеш част от екипа на Успелите.бг?

Пристрастеността ми към добрите новини.

Търся ги навсякъде – в бизнеса, в технологиите, в образованието... в кварталното кафене.

Отдавна личните ми страници в социалните мрежи бяха изпъстрени предимно с положителни новини и послания, в един момент реших да опитам да разписвам по-професионално позитивни новини в един позитивен екип. 

С какво ти помага това в личния живот, а в професионалната сфера?

Помага ми да уча много за разработките, иновациите и постиженията на българските компании, учени, стартъпи, предприемачи и да откривам все повече възможности у нас. 

Какво е да си спасител на добри новини и за какво обичаш да пишеш най-много?

Обичам да пиша най-много за новини, свързани с предприемачество и наука, защото вярвам, че тези две сфери са дълбоко вкоренени в българската култура и светоусещане.

В трудни времена винаги любовта към познанието, предприемаческият дух и желанието за открития са ни помагали да изградим по-добро бъдеще за нас, за България и за света.

За какво мечтаеш?

За България, която е технологичен и дипломатически център на Балканите.

Твоето послание към читателите.

Имайте смелостта да мечтаете, запишете мечтите си и започнете бавно да пристъпвате към изпълнението им, независимо дали това ви коства много прочетени книжки, часове курсове пред лаптопа, или хиляди изписани редове мейли (а най-често всичките, взети заедно).

Животът се свива или разширява пропорционално на смелостта ви!

Ваня Димитрова – смелото момиче с богата душа

Представи се накратко.

Казвам се Ваня Димитрова, на 29 години, от гр. Хисаря, но живея в София, където получих цялото си образование. Тъй като съм незряща, учих в тогавашното СОУ за деца с нарушено зрение „Луи Брайл“ (днес абревиатурата е друга), след което поп и джаз пеене и музикална педагогика в НМА „Проф. Панчо Владигеров“ и наскоро завърших магистърската програма „Преводач-редактор“ в Софийския университет.

Какво те накара да станеш част от екипа на Успелите.бг?

В Успелите.бг съм стажант-редактор.

Малко повече от година преди да попадна на обявата за набиране на стажант-автори и редактори, случайно попаднах на статия от този сайт, засягаща актуален и наболял тогава проблем. Много концентрирано и изчерпателно описваше позволената неделикатност и агресия на голяма част от журналистите, които търсят сензация на гърба на хората, като разкървяват раните в душите им при случаи на тежки и трагични инциденти. Бях напълно съгласна с прочетеното и си казах: „Я, имало и други хора, които мислят като мен!“ Впоследствие разбрах, че авторът на тази публикация е отговорният ни редактор Васил Койнарев.

Осмелих се да кандидатствам за стажа в Успелите.бг, примамена от възможността да се потапям често в оазиса с позитивни новини, добри примери и каузи и да се вдъхновявам от тях, а от професионална гледна точка ме привлече възможността да трупам безценен опит в редактирането – любимо мое занимание!

Между другото, като кандидатствах, не вярвах дори че ще се свържат с мен, камо ли да ме одобрят и да ме направят част от екипа. От сърце благодаря за този чудесен шанс!

С какво ти помага това в личния живот, а в професионална сфера?

В личния ми живот Успелите.бг изигра пъстра роля, като ме срещна с мои връстници с разностранни интереси, но с общо мислене, общи идеи; хора с чувствителни към доброто и красивото сензори, от които може да се научи много; хора, които още при първата ми среща с тях ме приеха не предубедено, а приветливо и естествено, сякаш се знаем от сто години.

В личен план ми даде нови приятелства.

Почувствах се също полезна – работата в екип е удовлетворителна и вдъхновяваща, като едновременен птичи полет е! А в професионален план – да чета по-внимателно, да обогатявам езиковите си умения и култура, да се уча в крачка постоянно, като запълвам множеството празнини в знанията си.

Безценно е да се развиваш в област, която обичаш, тогава трудът те окрилява и доживотният процес на ученето е радост, не досада – така го усещам аз.

Какво е да си спасител на добри новини и за какво обичаш да пишеш най-много?

Мисля, че писането ми клони по-скоро към художествената литература. Като съм споделяла писмено свои детски или възрастни преживелици, мои пишещи приятели са ме насърчавали да пиша разкази, дори получих преди време проектозаглавия на книги с такива писания, но към момента се стеснявам.

Смятам, че писателят трябва да е мъдър човек. Може би и не съм достатъчно уверена и дисциплинирана, и най-важното – не се чувствам узряла, за да поема такава голяма отговорност. Така че си пиша като за пред приятели и така ми е добре (усмихва се). Иначе бях истински щастлива, когато напоследък ме спохождаше поетичната муза. Такива моменти за мен са си истински Божии подаръци, направо са приказни!

Ти си пример и за мнозина, даваш ли си сметка за тази невидима сила?

Е, не, доста силно е казано така. Не знам, такива сметки гледам да не си давам, не го намирам за полезно. Не усещам да давам добър пример – твърде съм спонтанна и импулсивна, рядко кроя няколко пъти преди рязането... И все пак, ако някак си се е случвало някога на някого да са му потънали гемиите и аз да съм му дала, без да знам, някаква невидима сила, както я наричаш ти, та да продължи по-леко плаването, то тогава мога само да се радвам, внимавайки да не се възгордявам. Смятам, че такива неща трябва другите да ги преценяват, но ние да не ги знаем, та да не вземем да се тупаме по гърдите или да ни пораснат пинокиовски носове от самозабрава (смее се). Самата аз често-често се обръщам към някого за помощ и съвет, така че благодаря на всички знайни и незнайни, които ми помагат, защото според мен хората не могат без хора!

А иначе т.нар. невидима сила я имат абсолютно всички хора, сигурна съм в това. При мен не е нищо по-специално и различно.

За какво мечтаеш?

О, мечтите ми са разнолики!

Но някои от тях са да се занимавам с радиотеатър или мюзикъл за деца, да сътруднича за издаването на качествена детска литература, да редактирам още и още, да допреведа започнатия за магистърската теза роман и др.

Твоето послание към читателите.

На читателите на Успелите.бг пожелавам да успяват да устояват на завистта, злобата, егоизма и простотията, които ни заливат отвсякъде, като им противопоставят добрите промени, започващи от самия човек.

Твърдо вярвам, че добрият пример е по-заразителен и въздействащ от лошия и чрез личния такъв пример, макар и не веднага, можем да променим общността, в която живеем, колкото и клиширано да звучи. Радвайте се и се вдъхновявайте от красотата в живота, нея винаги я има някъде около нас.

Радослав Михайлов – инженер на добрата мисъл 

Представи се накратко.

Казвам се Радослав, родом съм от Варна.

Морски човек, но напоследък и планински. Хоротропец, прохождащ бироварител, боклукосъбирач на свободна практика, коректор/редактор в Успелите.

Понастоящем живея и работя в София.

Какво те накара да станеш част от екипа на Успелите.бг?

Хареса ми идеята да помогна по някакъв начин за развитието на сайта. В ежедневието си сме заливани преобладаващо с негативна информация и негативно отношение от страна на медиите – нещо, което води до апатия и озлобление.

Успелите показва другата страна на монетата и по-скоро дава поводи за вдъхновение и действие. И с колкото по-малко правописни и пунктуационни грешки го прави, толкова по-добре.

С какво ти помага това в личния живот, а в професионалната сфера?

В личен план ме успокоява за настоящето и бъдещето на България. А в професионален си пасва напълно, тъй като работя като тестови инженер (QE/QA). И там ровя за грешки, но в кода на колегите си.

Какво е да си спасител на добри новини и за какво обичаш да пишеш най-много?

Рядко публикувам статии, основната ми роля е да редактирам публикациите на другите от екипа. Удовлетворяващо е, че сайтът работи и е четен от все повече хора. Обичам да чета и да пиша за хора, които са взели нещата в свои ръце и се трудят, за да подобрят нещо около себе си.

Дълги години сме били учени на чакане, бездействие и покорство. А всичко зависи от самите нас - като отделни личности и като общество.

За какво мечтаеш?

За общество, базирано на разум, знания и действия.

За едновременно горчиви, ароматни и пивки бири.

И в последно време странно, но не без причина – за мишлета.

Твоето послание към читателите.

Четете, слушайте, мислете, развивайте себе си и хората около вас.

Не взимайте себе си и нещата, които правите, прекалено насериозно.

Очаквайте следващото интервю от поредицата. Всеки, който иска, може да ни подкрепи в нашата кампания в Patreon, за да растем.