Екология

Основни герои в нашата история са две дами - Мария Ганева и Гергана Коджебашева - Катранджиева. За тях и каузата им ще разкажем в следващите редове. А защо? Защото те са едни от двигателите в инициативата, благодарение на която текстилни отпадъци се превръщат в красиви килими. По този начин те успяват да рециклират, като предлагат едно красиво решение на глобалния проблем, свързан със замърсяването на околната среда, комбинирайки го с древния занаят - тъкането, в който България определено има традиции!

Останки от стари блузи и дънки, както и всякакви текстилни изделия, изработени от трико, кадифе, лен, памук и дори синтетични тъкани, са основната суровина за изработката на запомнящите се постелки и пана. Първите 17 цветни килими, създадени от вече негоден за ползване текстил, са факт благодарение на художничката Мария Ганева и Гергана Коджабашева - Катранджиева - основен инициатор на проекта. 

Проектът има за цел да предотврати депонирането на текстилни отпадъци, които са вече ненужни или негодни за употреба. Нашите герои с еконасоченост наблягат на лен, кадифе, памук, трико, но и на вълната, която е традиционен материал за нашите ширини. В интервю за БТА Гергана споделя, че изработените от тях килими имат "екологични ползи, но и много голяма културна стойност".

Процесът

Ненужните дрехи се събират в специални контейнери, поставени в София и Варна, а ежемесечно - всяка трета събота - необходимата за творчество суровина се събира от екипа. Следва сортиране на тъканите, дезинфекциране и разделяне по категории. Ако вече сте се сетили, че имате материал в гардероба, е редно да отбележа, че замърсените дрехи са негодни и те не стават част от процеса, а тези, които имат някакъв малък дефект, могат да бъдат ремонтирани. След като са сортирани, дезинфекцирани и категоризирани, дрехите се нарязват на ленти, подходящи за тъкане. 

Рециклираното изкуство

Мария Ганева е художничката, която трансформира текстилния отпадък в чудни килими. Тя завършва своите магистратура и докторантура в Китай, но споделя (за БТА), че се е насочила към тъкачеството още в България, докато следва в Национална художествена академия. Гледайки работата ѝ, съм убедена, че между рециклирането и традиционната за България техника - тъкането, се получава една "неочаквано добра комбинация".

... имам шанса да експериментирам не с традиционни материали, а и с боклуци, което включва и друга насока - рециклиране. В този смисъл може да се каже, че променяме света, в който живеем!

Мария Ганева, в интервю за БТА

Нуждите и ползите

Очакваните резултати от демонстрацията на проекта включват предотвратяване на депонирането на поне 36 тона текстилен отпадък за година, повишаване на самосъзнанието на обществото и ангажиране на хора с увреждания в тъкането, което е и социалното отражение на проекта. 

Според прогнозите на Гергана Коджабашева около 95% от събраните текстилни изделия ще бъдат оползотворени и трансформирани в килими и пана, а това от своя страна ще предложи на българите нова и креативна алтернатива за продължителността на живота на една дреха или чаршаф. От друга страна, тя вижда и промяна в индустриалните ниши - ще има нови работни места, но и ще се намали количеството битов отпадък и съответно нуждата от събирането и транспортирането му. 

По данни на БТА в България се генерират около 166 000 тона текстилни отпадъци от домакинствата и около 10 000 тона от шивашки и текстилни предприятия годишно. Една част от тях се изгарят, а по-чистите материали се използват за вата или пък кърпи, използвани в промишлеността. Междувременно, намаляването на текстилния отпечатък върху околната среда е един от европейските приоритети, като от всички държави-членки на Европейския съюз се очаква след 01.01.2025 г. да въведат разделното му събиране.

Със сигурност ползите от проекта са много - икономически, социални и екологични; а най-хубавото е, че всичко това е облечено в изкуство, в занаят, познат в земите ни още от древността!

Информация и снимки: bta.bg