Приключения

Ако искате да прекаране почивния си ден в планината, но не си падате по целодневните преходи, екопътека „Бели Искър” е точно за вас. Тя е кръгова и се вие покрай едноименната река. В рамките на 2-3 часа спокойна разходка ще можете да разгледате разнообразния релеф на Рила планина. Екопътеката започва в края на село Бели Искър. Автомобилът се тресе по набраздения асфалт. Главата ми се удря ту в покрива, ту в страничното стъкло. Това мъчение, наречено път, свършва пред информационна табели. Тя ми показва, че ме очакват 8 големи дървени моста и 11 по-малки. В най-високата част по маршрута има и панорамна площадка.

Шумът на бушуващата вода е като песен на самодиви. В началото е тиха и нежна като шепот, после силна и могъща, като че изпята с цяло гърло. Тежки водни драперии плуват под мен. След миг се укротяват и се леят като приспивни мелодии. Като онези, които да си припявали овчарите в Балкана. Събрани вечер край огъня, далеч от дом и семейство, те вперват поглед в звездите. Същите, към които гледат и техните любими, надявайки се, че мислите им ще се срещнат в небесната шир и ще се прегърнат. Дървените мостчета се люлеят под краката ми. Пътеката става все по-живописна. Реката ту се разлива, ту се прибира в коритото си. Камъните са покрити с жълто-зелен мъх, който на слънце изглежда  златен. Пътеката, водеща към последния мост, ме пренася в най-приказната част на гората. Преминавам покрай огромни скални късове, сякаш донесени от някой великан. Оглеждам се за заслона, който трябва да е някъде наблизо. Това е мястото, на което ще се насладя на домашно приготвените вкусотийки – баница, курабийки  и мурсалски чай.

След краткото угощение се спускам по пътеката. Бързо стигам  осмия мост. Преминавам го и слизам до брега, за да послушам песента на реката. Слънцето грее в гърба ми, а водата навява хлад в лицето ми. Заставам под надвисналите клони на млад бор. Свежият му аромат се разнася с всеки полъх на вятъра. Чувам птиците, усещам пръстта под дланите си.

В такива моменти се чувствам в едно със Земята. Моят и нейният пулс забиват заедно. Превръща се в отчетлив тон, който пулсира в ушите ми. Продължава няколко секунди и после заглъхва.

След криволиченето покрай реката, минавам от другата страна на асфалтовия път. Изкачвам се към дома на скалния орел.

Стъпвам по борови иглички, тук-таме се мяркат и паднали шишарки. Мирис на смола. Соковете ѝ се разтичат по кората на дърветата, затова се старая да не ги докосвам. Минавам  покрай огромен мравуняк, в който кипи усилена работа и стигам до панорамната площадка. Слизам до дървения парапет и присядам в единия му край. Не мисля, не очаквам и не искам нищо, просто оставям погледа ми да се плъзга по планинската шир. Подарявам си медитация за ума и тялото.

Подарете си и Вие „Бели Искър”.

ВИЖТЕ ОЩЕ: ВОДОПАДЪТ „СИНИЯ ВИР” - БИСЕРЪТ НА КОТЛЕНСКИЯ БАЛКАН