Експертът коментира: Отварянето на трудовия пазар за хора от трети страни е неизбежно и закъсняло
Експертът Георги Найденов очертава специално за Успелите.бг тенденциите в пазара на труда в България. Георги Найденов е магистър икономист по образование, работил е като експерт по управлението на средствата от ЕС в Министерство на финансите. Създава и ръководи в продължение на три години направлението за маркетинг и продажби на една от водещите финансово-консултантски компании в България.
Към момента е Управител на Jobs Partner, лицензирана компания за предоставяне на комплексни HR услуги, както и на Next Generation Solutions, фирма оперираща в сферата на рекламния текстил и корпоративното/работно облекло.
Кризата за работна ръка е основно предизвикателство пред по-нататъшното развитие на българската икономика и застрашава ключови сектори от нея. Държавната политика е неадекватна на ситуацията. Дълго обсъжданата и въведена с голямо закъснение синя карта е валидна само за IT сектора, който, макар и развиващ се с бурни темпове и носещ висока добавена стойност, заема малък дял от общата заетост. С малки изключения, ниските нива на заплащане изключват перспективата българският пазар на труда да стане интересен за граждани на ЕС.
Десетпроцентовият праг за наемане на работна ръка от страни извън ЕС, наложен на бизнеса, спъва отварянето към света и поставя работодателите в крайно неизгодна ситуация. Неспособността и нежеланието на българското общество да абсорбира мигранти от трети страни, както и липсата на стимули, като например интегаранционна програма за озовалите се в страната вследствие бежанската криза – програма, която би могла да обслужва и трудовата миграция, показва тенденция към изолация и неразбиране на абсолютната и неизбежна необходимост от отваряне на трудовия пазар.
Според някои източници в България не достигат около половин милион работници – огромно число и в абсолютно, и в процентно отношение за около тримилионния ни трудов човекоресурс. Адаптирането на образователната система към нуждите на пазара и отварянето му към българските общности по света са добри, но крайно недостатъчни стъпки в посока решаването на горепосочените проблеми.
Отпадането на десетпроцентния праг при наемането на работници от страни извън ЕС е задължителна мярка, както и отварянето на българския трудов пазар за хора от страни, с които страната ни има традиционни икономически и трудови връзки. Обхватът на синята карта трябва да бъде увеличен, за да включва по-широк кръг от професии, които изпитват остра нужда от работна ръка. В последна сметка, българското общество трябва да проумее, че добре функциониращ пазар на труда значи повече производство на стоки и услуги, по-динамичен износ, по-високо заплащане, повече данъчни приходи и в крайна сметка, повишаване на общото благосъстояние.