Защото избрах България

Елена Рапонджиева (или просто Ели) е продуцент по професия и пътешественик по душа. Тя е един от хората зад страхотния проект за българската анимация по фолклорни мотиви The Golden Apple/ Златната ябълка. Лъчезарната и усмихната Ели е следващият герой в нашата поредица "Защото избрах България". 

Eлена: На първо време заминах, за да уча бакалавърска степен в Англия. Живях там 3 години, след което заминах да работя за 6 месеца в Барселона. След това се върнах в Англия, поработих там няколко месеца и се прибрах в България.

Университетските ми години в Англия бяха само 3, а ги усещам като цял един живот. Започнах в курса по журналистика, но още първата година усетих, че това не е за мен и се преместих в „Комуникация, култура и медии“, което вече ми пасна като ръкавичка. Към това се прибави участието ми в една студентска организация, посветена на източно-азиатското кино. Включих се за кеф, а всъщност работата толкова се разви, че в края на 3-те години функционирахме като НПО и имах възможността да организирам 2 международни кинофестивала. По-късно се оказа, че професионалният опит, който съм натрупала чрез работата си с тази студентска организация, е една от основните причини да си намирам работа след това. Дипломата е хубаво нещо, но ако не е подплатена със стаж – не се разглежда с голяма тежест.

В лично отношение, пораснах много, срещнах изумителни хора (и в хубавия, и в лошия смисъл), светогледът ми се разшири и в крайна сметка научих, че когато се наложи – човек е много по-силен отколкото предполага. Бяха 3 вълнуващи години, всеки момент от които ценя дълбоко.

След това спечелих стипендия по Европейската програма „Леонардо да Винчи“ и заминах да работя като асистент-продуцент на телевизионни реклами в Барселона. Не познавах никого там, не знаех езика, не бях ходила никога преди, а в деня на заминаването ми – дори нямах уредена квартира. Изобщо – Барселона беше моето лично следуниверситетско приключение. И пак така – 6 месеца, в един напълно нов свят и толкова наситени с преживявания, че ги усещам като години. Научих испански в движение (буквално – учех го в метрото сутрин на път към работа), заобичах Барселона и хората там, както никога не успях да заобичам Англия. Тръгнах си от Испания с ясното съзнание, че някой ден с удоволствие бих се върнала да поживея още там.

Връщането ми отново в Англия след това беше продиктувано от илюзионната идея на всеки завършил човек, че пазарът на труда само него го чака да завърши. По това време исках да бъда кино режисьор. Докато се опитвах да направя първи крачки в местната кино индустрия, работих като freelance оператор и монтажист и изкарвах достатъчно, за да живея, но бях много нещастна. Отдавна вече бях осъзнала, че извън България аз завинаги ще бъда чужденка, и колкото и да си говорим, че в днешния глобален свят това няма значение за работодателите – не е точно така. В един момент теглих чертата и осъзнах, че жертвам щастието си и най-активните години от живота си, за да работя нещо, което не искам и чукам на врати, които надали ще се отворят скоро. Нещо повече – правя го „на чужд терен“. И така, ако ще се води битка – защо да не е в България? Ако ще влагам труда и уменията си да развивам средата, в която работя и живея - тази среда ще е България, която, с всичките си кривини за изправяне, все пак си е моята родина. (усмихва се)

Когато се прибрах, се почувствах пораснала. Щастлива, защото времето в чужбина ми даде перспектива, която преди това не притежавах. Видях прекрасните неща, които се случват тук, въпреки че медиите толкова рядко и избирателно ги отразяват. Видях как растем като мислене, лекуваме народното си съзнание от стари илюзии, младите хора са будни, активни, пълни с идеи и потенциалът е навсякъде.

В много сфери таванът все още е нисък, но пък вече го осъзнаваме и го бутаме нагоре. Възможността да съм тук и да участвам активно в този процес, да се боря за нещо мое, е едно от нещата, които всеки ден ме карат да съм щастлива, че съм в България.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.