Интервюта

Ели Иванова е от хората, които вдъхновяват. Които, когато ги видиш, знаеш, че ще те обогатят и научат на нещо. Изключително позитивна, светла по дух, Ели превръща своето хоби да пътува в метод, чрез който помага на много хора да се докоснат до величествените места, които посещава - чрез пътеводителите и снимките, които тя подготвя след всяко свое пътешествие.

Години наред пишеща в своя блог "Друми в думи", Ели решава да обедини своите пътеводители и указания, като издава книга - "52 екопътеки за всеки". Целта ѝ е да покаже, че в България има много интересни забележителности - културни, исторически, природни, които карат човек да се чувства жив, носят му енергия и познания и заслужават да бъдат посетени. 

Освен това за нея пътуването е движение, което носи здраве - то е начин, чрез който хората могат да поддържат своята физика и психика в хармония. В книгата, за да улесни своите читатели, тя разказва как и по какъв начин може да се стигне до желаната дестинация, както и за препятствията и всички детайли, с които пътуващите могат да се сблъскат.

Избрала е да представи 52 екопътеки - за всички 52 уикенда в годината, за да докаже, че пътуването може да бъде едно напълно достъпно занимание и повече хора трябва да го преоткрият и да разпускат от рутината с него.

Запознанството ми с Ели беше именно по повод нейната книга. Успях да науча много, вдъхнових се и определено се мотивирах да пътувам повече. Тя ни разказа за себе си, за блога "Друми в думи", книгата "52 екопътеки за всеки" и някои от любимите ѝ дестинации. 

Разкажете ни малко повече за себе си. Откъде идва вашата страст да пътувате и какво получавате от всяко ваше приключение?

Казвам се Елена, по образование съм математик - завършила съм математика в СУ "Св. Климент Охридски", работя като програмист, по дух съм запален турист. Макар че често пътувам и постоянно търся информация за интересни места, които да посетя, пътуването за мен не е някаква страст, а част от начина ми на живот.

Страстта е силно чувство, но има временен характер. Аз пътувам до забележителни места, откакто се помня, и се надявам да продължа с това занимание и занапред. Пътуването ми дава разтоварване и разнообразие, възможност да опозная нови места и да видя отново други, които вече съм посещавала, но в друг сезон и в развитие. Когато съм някъде, се опитвам максимално да се потопя в мястото, да попия от неговото обаяние, защото смятам, че почти всяко място си има обаяние.

Ако е водопад, да погледам как падат водите му, какъв е рисунъкът му, да послушам как шуми; ако е връх, да не изпусна някоя интересна гледка, ако е стар манастир или крепост, да науча поне малко за историята му. В това отношение напълно споделям виждането на Конфуций: "Където и да отидете, отидете с цялото си сърце".

Споделете ни повече за “Друми в думи” - кога решихте да започнете да пишете онлайн, как математик и програмист по професия решава да пише?

Първоначално блогът беше съвсем личен и носеше моето име - Ели Иванова. Пишех по разни теми от ежедневието, от всичко по малко. В един момент посетих Вазовата екопътека в Искърското дефиле. Бях много вдъхновена от височината на водопада и от това да гледам дефилето отвисоко. Още същата вечер седнах пред компютъра и написах статия за пътеката - получи се истински пътеводител.

Това беше преди около 5 години. Тогава нямаше толкова много сайтове за туризъм, колкото има в момента. Липсваше информация за немалко забележителности, а за местата, за които имаше някаква информация, в много случаи тя беше непълна и неточна.

Самата аз неведнъж съм се лутала вследствие на неточно упътване. Тези проблеми бяха моя мотивация да фокусирам блога върху места и маршрути за туризъм, а Вазовата екопътека беше мое вдъхновение и конкретен повод. И до днес това е една от най-четените ми статии.

Как се зароди идеята да създадете книга и имахте ли някаква поставена цел още с издаването ѝ?

Наред с пътешествията, книгите са другото ми хоби. Не оставам без книга. В блога съм подготвила и публикувала над 300 статии. Затова и често съм си мислила да събера част от тях в книга. Конкретният повод беше един разговор в издателство "Сиела" за възможността да се издаде моя книга.

След това подготвих синопсис, изпратих го за оценка и зачаках дали ще го одобрят. Просто такъв е редът в "Сиела". Мина време, задачите ме погълнаха, бях вече малко позабравила за книгата, когато дойде добрата новина... и така.

52 екопътеки - за 52-та уикенда в годината. Идея, която може да мотивира хората да намират време да пътуват всеки уикенд. А вие самата как успявате да намерите време и да избягате от рутината?

Аз гледам на всеки уикенд като възможност да се разходя сред природата и да видя някое интересно място. Дори и само за един следобед. Така си почивам от забързания ритъм и се зареждам с енергия и добро настроение.

На тези, които постоянно нямат време, бих препоръчала малко да забавят темпото и да си подарят няколко часа на чист въздух - например да минат по някоя екопътека. Сигурна съм, че ще им хареса, а и задачките след това ще им вървят по-леко.

Би ни било интересно да разберем от човек, който има опит с пътуването, коя е вашата любима дестинация и защо?

Това е един от най-трудните въпроси, които ми задават, защото не мога да назова само едно мое любимо място. Все пак ще споделя 3 от последните места, които посетих тази година и ми направиха голямо впечатление.

Исторически ландшафтен парк Градище край село Долно Дряново в Родопите: освен с природните си дадености - скални форми, каньон, водопади, панорамни гледки, мястото е интересно с това, че в него са открити следи от голямо праисторическо светилище.

Аневско кале - това са масивни останки от средновековна българска крепост, кацнала на висок каменен рид в полите на Централна Стара планина. Изкачването до крепостта си е истинско приключение. От нея се откриват невероятно красиви панорамни гледки към Розовата долина и Средна гора.

Водопад Кадемлийско пръскало е един от най-високите старопланински водопади. Според мен е един от най-красивите в България. Той е не само висок, буен и шумен, но и много открит и фотогеничен.

Има ли някое място, което приемате като “дом”, носи ви някаква енергия и искате да се върнете отново?

Има много места, на които искам да се върна, и съм го правила, но те не са мой дом. Моят дом го свързвам с домашния уют и най-вече с моето семейство.

От блога ви виждаме, че пътувате и в чужбина, какви разлики намирате с пътуването в България? Къде се чувствате в “свои води”?

В свои води си се чувствам в България, но от време на време ми е интересно да изляза в чужбина, за да видя и там как е, как живеят хората. Има места емблеми за много от държавите в Европа, които искам да видя (част от тях вече съм успяла да посетя).

Море или планина? И сама или с компания?

Обожавам и морето, и планината. Обикновено пътувам с половинката ми, нерядко и с приятели.

Мислите ли, че в България туризмът се поддържа и развива и от името на страстен турист какво бихте посъветвали, за да се подобри този отрасъл?

Да, определено смятам, че туризмът в България се развива в положителна посока - и обектите за посещение, и местата за хранене и настаняване. Например преди 20 години старите ни столици Плиска и Преслав тънеха в самота и забвение. Бурените бяха по-високи от крепостните стени. Сега не е така - текат разкопки, проучвания, реставрации, обектите са добре разчистени и подготвени за посещение.

Има немалко подобни примери. Хотелските услуги също се подобряват, вероятно и заради конкуренцията. Според мен, за да се развива устойчиво туризъм в дадена дестинация, трябва да се вложат ресурси не само в изграждане, но и в поддържане на интересни туристически обекти и атракции.

Например много екопътеки са били изградени преди години и не са пипнати оттогава. В резултат вече са негодни, дори опасни за туристи. Когато се поддържат повече атракции на едно място, съответно и туристите ще искат да останат там повече време, което пък запълва местата за настаняване.

Какво бихте казали на читателите на Младите успели българи?

Четете, пътувайте, развивайте се постоянно и когато се захванете да правите нещо, вложете време и усилия и го направете по най-добрия възможен начин!

Снимки Личният профил на Елена Иванова, Фейсбук страницата ,,Друми в думи" и онлайн блога ,,Друми в думи"