Ели Цонова: Клишето е вярно – няма случайни неща
„Между Берлин и Сoфия" не е прoсто името на една излoжба, а състояние на живот за еднo момиче от българската столица. Ели Цонова oтказва да се реши кой град й харесва повече, затова снима и двата, търсейки прави линии и геометрични фигури в пощенски кутии, панелки или кофи за боклук. Кoгато преди една гoдина посещава Берлин за първи път, тя не самo, че се влюбва в него, но той преобръща изцяло начина й на възприятие на света. Година по-късно тя отново отива там, за да покаже първата си фотографска изложба.
Скоро направи своя изложба в Германия. Разкажи ни как се стигна до нея, как протече откриването, какво последва?
Изложбата в Берлин стана абсолютно неочаквано. Когато бях там през февруари съвсем случайно си запазих билет за 20 май, защото исках да знам, че ще се върна в Берлин поне още веднъж. Три месеца по-късно едни прекрасни хора ме намериха през Инстаграм и ми предложиха да направим изложбата „фрагменти : Fragmente“, а датата, избрана от тях, беше точно 20 май. Клишето е вярно – няма случайни неща.Самата изложба мина много приятно. Идеята на тази галерия беше снимките да се видят от максимален брой хора, затова бяха закачени на фасадата на сградата. Останаха там до 16 юни и на мен продължава да ми се струва откачено как 11 кадъра от София кичеха две стени във Фридрихсхайн. На откриването имаше всякакви хора – от абсолютно непознати, до много близки мои приятели, които живеят там. Бях много приятно изненадана да видя и хора от Инстаграм, на които много се възхищавам.
Какво още те свързва с Германия?
Напоследък все повече. От 6-годишна уча немски и ми е изключително любим език. Харесвам немската култура, имам много приятели германци, а за рождения си ден получих от колегите си абонамент за Neon, което получавам всеки месец по пощата. Неизбежно е да съм свързана с Германия, особено след като живях там близо 6 години.А пък на 9 юни беше откриването на „Между Берлин и София“ на Малките 5. Вълнуваш ли се? Разкажи ни за изложбата.
Всичко стана много бързо – от Малките 5 ми предоставиха страхотния втори апартамент, който от есента ще функционира като коуъркинг спейс. Имах невероятния късмет да направя първата изложба на това вдъхновяващо място с богата история, чар и много светлина. От Club Mate пък спонсорираха принта на снимките и картичките, така че реално „Между Берлин и София“ беше един огромен подарък. Чувството толкова много хора да вярват в хобито ти, е абсолютно неописуемо, но и истински прекрасно. На откриването дойдоха много приятели, семейството ми, но и много непознати, които просто бяха чули за събитието. Дори не съм си и мечтала да има такъв голям отзвук.
Колкото до самата изложба – показах 28 снимки от Берлин и София с идеята да онагледя колко сходни са двата града в определени аспекти. Надявам се да съм успяла.
Снимаш със смартфона си и си доказателство, че Instagram не убива фотогорафията. Композициите на снимките ти са отличителни и познаваеми дори когато името ти не е по тях. Каква е ключовата съставка за откриване на личния почерк според теб?
Ако следите толкова акаунти, колкото и аз, ще видите, че снимките ми не са чаааак толкова индивидуални. Възхищавам се на редица хора от Берлин, които също снимат с телефон, и е нормално, когато харесваме еднакви неща, и снимките ни да са сходни по стил. За снимането обаче е важно да не копираш сляпо, а да правиш това, което теб си те влече, защото иначе няма как да дадеш на една снимка част от душата си. Затова обичам да откривам местата от техните снимки и да ги снимам с моя поглед.Kакво представлява Mission Django? Как си намирате локациите?
Мисия Джанго е проектът на двама приятели, които просто започнаха да обикалят по изоставени места без план или концепция как ще го правят. Локациите си ги намираме случайно, когато мернем от пътя някой изоставен завод. Обикновено набиваме спирачки и се хвърляме в непознатото.Разкажи ни и нещо любимо.
Напоследък имам много любими неща – като се започне от двете ми пухкави топки вкъщи, Куки и Мъфин, и се стигне до удоволствието да се разхождаш из нощна София, когато летните жеги са просто мираж. Може би е важно да не се ограничаваш само с едно любимо нещо, а да се отдаваш и на най-малките и незначителн пориви, защото никога не знаеш в какво може да прераснат рано или късно.
