Интервюта

Елвира Димитрова е много неща - тя е вдъхновител, бивш учител по английски, настоящ основател на младежката платформа We Matter. Място, в което, както подсказва заглавието, младежите имат значение. Елви е помогнала на не един младеж да открие в какво е добър, както и да покаже творчеството си на света. 

Как дойде идеята за We Matter?

Смятам, че идеята за WE MATTER се е развивала постепенно в съзнанието ми –  посяна е като едно зрънце, което е покълнало и с времето се е разраствало все повече и повече, докато в един момент вече е имало ясна и изразена форма.

Първо, още от тийнейджър смятах, че младите също имат право на мнение и на глас, независимо от възрастта си. Често се чувствах недоразбрана.

След това, докато учех в Швеция и пишех за университетското списание, взех интервю, което се оказа фундаментално за човека, който съм днес. То беше с жена, която няколко години преди срещата ни, избягала от Сирия заедно с тризнаците и с мъжа си, защото попаднали в черния списък на режима (предполагам можете да предположите какво означава това?).

С мъжа ѝ, който бил доктор, помагали на хора от съпротивата, ранени и оставени на бойното поле да умрат. Това ги направило врагове на страната. Наложило им се да избягат и да се сбогуват със семейството и родината си, за да си спасят живота. Докато слушах историята ѝ, първо осъзнах в колко лимитиран свят бях живяла до този момент, а след това в съзнанието ми се затвърди мотото, което ми е верен спътник и до днес: „Всяка история е важна, защото всеки човек е важен.“

Когато се прибрах в България и започнах да преподавам, се сблъсквах ежедневно с училищните истории на учениците – как са се държали учителите, каква е обстановката, как фокусът продължава да бъде върху оценките, как не се набляга на критично и широкоскроено мислене, как често, ако имаш различно мнение от това на преподавателя или учебника по дадена тема, твоята гледна точка или не се взима насериозно, или се счита за грешна.

Бях заобиколена от изключително интелигентни младежи, които се чувстваха незабелязани, подценени, а понякога дори и незначими. И така, един ден в класната стая, в съзнанието ми отново изскочи това мото, което вече споменах, но този път дойде заедно с въпрос: „Факт е, че има проблем, така че какво можеш да направиш ти, за да допринесеш за решението му?“. Отговорът беше да създадем списание, в което младите да могат свободно да споделят мнението си, да развиват уменията си като критично и аналитично мислене, да откриват мотивация и най-вече – да се чувстват ценени и важни, да повярват в силата на действията и на гласа си.

В началото имах много колебания. Нямах идея как се прави списание, как се влиза в ролята на главен редактор или пък как се ръководи екип. Прекалено дълго ми беше набивано в съзнанието, че „Един човек промяна не прави.“ Да, но част от мисията на списанието е да покаже точно, че човек никога не е сам и това беше моята възможност да живея спрямо този принцип. Така, с огромна подкрепа и тласък от мои близки хора, WE MATTER стартира с екип от 6-7 човека, главно мои ученици, а ето, че днес продължаваме да достигаме до нови младежи от цяла България (дори и такива, живеещи в чужбина) и да им показваме, че вярваме в тях; че те са важни!

Как се надяваш да се развие проектът в бъдеще?

Иска ми се WE MATTER да е символ на вяра и надежда за всеки един млад човек. Да бъде място, където всеки да се чувства в безопасност и да знае, че може да е себе си. Иска ми се проектът да докосва душите и на млади, и на големи, служейки като мост между тях – да покаже на по-възрастните, че младите също заслужават да бъдат чути, и същевременно да бъде платформата, чрез която младежите споделят гледната си точка свободно, събирайки увереността да следват мечтите си и да променят света. 

Каква е ролята на младежите в подобряването на нашата действителност и общество?

Смятам, че всеки човек, независимо от възрастта, играе важна роля за развитието на обществото и на света. Всички ние правим избор (съзнателно или не)  – да се пуснем по течението и да чакаме нещата да се подредят от само себе си, или да предприемем действия (които на пръв поглед може би изглеждат незначителни), за да променим нещо, което ни притеснява или не ни харесва.

Вторият път определено е по-трудният и по-дългият, но е много по-удовлетворяващ, защото вървейки по него, помагаме хем на себе си, хем на останалите. Важно е активно да търсим начини да развиваме осъзнатостта си, критичното и креативното си мислене, както и възможности да разширяваме кръгозора си. Това ще ни помогне да видим обществото по нов начин и да сме активни участници в него, а не просто пасивни наблюдатели (или още по-лошо, просто коментатори).  

Как изглежда България на твоите мечти?

Тя е мястото, където младите искат да останат, защото се чувстват разбрани и обичани такива, каквито са. България на моите мечти е страната, в която човек изпитва всяка възможна форма на свобода и усеща подкрепа от всички посоки. Тя е място на развитие и приемственост, на широкоскроеност  и доброта, на любов, а не на страх. В нея хората осъзнават колко значим е всеки човек и търсят начини да изразят това вярване, тоест изпълнена е с дейни и активни хора, търсещи решения на проблемите. Така, всички заедно създаваме едно по-извисено общество и един по-чист свят – свят, който се ръководи от любов и доброта вместо от страх и омраза. 

Има ли нещо, което би искала да кажеш на всички младежи? Какво е то?

Вярвайте в себе си. В живота ще има най-различни трудности и битки, пред които ще трябва да се изправите, но най-основополагаща е борбата, която всеки от нас води със себе си – със съмнението, с несигурността, със страха от провал, със самотата, с вътрешния глас, който се опитва да ни убеди, че не можем…

За да победим в нея, са ни нужни години, а може би дори цял живот. Но докато се опитваме, тя ще ни дава сила да продължим. Двигателят на тази сила е именно вярата в самите нас и потенциала, който носим. Затова вярвайте и помагайте на другите да направят същото. Защото всеки е важен и носи своя отпечатък, който има възможност да остави на останалите и на света. А какъв бихте искали да бъде вашият?