Защото избрах България

Eма Иванова е едно от младите и вдъхновяващи лица на България, които се занимават професионално с изкуство. Тя живее и твори в света на рисуването и живописта. Родом е от крайдунавския град Русе. Може би затова е пристрастена към чистия въздух и високопланинските гледки. Ема учи втора година Изкуствознание и артмениджмънт в Нов български университет в София. Опитва да създава повече цветни и красиви петна в  омърсения и твърде забързан свят. И най-важното - държи да го прави в България. Ето я и нейната история:

Заминах за Англия, след като завърших гимназия, с основното желание да се докосна до един друг тип общество, до една друга култура, с целия устрем на любопитството ми към непознатото. Две години учих дизайн, изящни изкуства и илюстрация в университета в Ковънтри. В крайна сметка се оказа, че най-много опознах самата себе си в процеса.

Когато пристигнах на английска земя, бях очарована и развълнувана от първите си стъпки в чужбина. Всичко изглеждаше толкова подредено, до степен перфектност. Все пак, след време трябваше и свикнах да се справям сама. Работата в университета дори не ми беше достатъчна.

Решението ми да прекъсна обучението си в чужбина и да се върна така спонтанно в България беше мигновено, но дойде много естествено за мен. Не беше така за моите близки в България, които ме критикуваха. Животът ми в Англия обаче беше аскетичен заради това, че бях далеч от всичко близко до сърцето ми - семейство, приятели, българската природа... Вече две години бях там, когато интуицията ми проговори ясно и усетих, че е време да се прибера.

Усещането, когато се върнах обратно беше подобно на глътка вода след дълъг период на жажда. Оттогава съм сигурна в едно: човек е силно свързан с родното си място, може би на някакво дълбоко енергийно ниво. И когато е в хармония със средата си - това е пълно единение. Затова сега се чувствам много по-мотивирана да работя над идеите си, да опознавам хоризонтите на собствените ми същност и сетивност. Чрез средствата на живописта в момента изследвам естествената връзка на човека с природата. Стремя се чрез диалог с цвета и неговите качества да провокирам зрителя да заеме различна гледна точка и да надникне в магичното естество на живописното пространство.

Всичко започна да се нарежда тук някак естествено. Приеха ме в НБУ в София, започнах по-сериозно да се интересувам от история на изкуството. Само в рамките на няколко месеца имах две самостоятелни изложби - една на територията на университета и една в Представителството на Европейската комисия в България, участвах в много колективни изложби, една, от които - в галерията на НДК. Ето защо смятам, че изкуството у нас тепърва ще се развива! Тук всичко се случва по-бързо за творците. 

От известно време разсъждавам върху черногледите мисли на много мои познати. Мисля, че точно те са сериозна пречка за развитието на обществото. Такива мисли не бива да пускат корени на българска земя. В същото време съм обнадеждена, защото ми прави впечатление колко много мои познати и приятели се връщат от чужбина. Мисля, че развитието зависи от самия човек. Ако сме достатъчно смели да отстояваме интересите и позицията си, ще е по-лесно да работим за собственото си развитие. В много случаи основният фактор за успех си самият ти.

Аз също често съм се чудила дали у нас има достатъчно глад за изкуство. Отговорих си, че зависи за какво изкуство говорим и доколко хората са склонни да погледнат през очите и душата на артиста. Трябва творчеството да е в симбиоза с хората и тяхната душевност. Изкуство според мен не се твори, за да бъде разбрано. А именно за да повлияе и докосне сетивата на човека отсреща, независимо дали е зрител в салона на театър, или възнесен в тишината посетител на изложба.

Не се колебайте да ни изпращате предложения за интервюта в различните ни категории на contacts@uspelite.com. Включете имената на човека, който предлагате за интервю, кратко негово представяне и начин за връзка под формата на e-mail адрес/акаунт в социалните мрежи и/или телефонен номер.