Интервюта

Може да го срещнете из софийските улици, във Варна или честно казано във всяка една точка на света, защото изглежда, че той никога не спира да се движи, променя и развива.

Ако сте изпълнител или артист, най-вероятно именно това лице виждате зад обектива, докато снимате новия си клип или фотосесия. Вече не е рус, снимката е за заблуда, за да не го наобиколят хиляди фенки. 

Емануил Алберт е хамелеон, но от тези, които винаги се променят към все по-добро, живее за красивото, това около него и това, което създава със своето творчество.

Разкажи накратко за себе си, за хората, които не са се сблъсквали с работата и творчеството ти?

Млад човек, който живее за красивото. Обича да рисува с всичко, което му е дадено, било то с думи, четка, лента или камера.

Помниш ли момента, в който се насочи към видео заснемане и фотография?

Знаци е имало по пътя през целия ми живот, но като цяло - с фотографията около първи курс, а видеозаснемането - пролетта на 2017-а година.

Вървиш по пътека, която винаги променя крайната си дестинация, как виждаш сегашния момент, мястото, до което си стигнал?

Осъзнаването, че доближавам четвърт век и че никога до този момент не съм давал шанс на изкуството да заеме централна част в моя живот.

Кое е най-важното качество, което притежаваш?

Трудолюбието.

Минал си през доста точки по света, как се оказа отново в България?

В България се прибрах временно, основно за да направя портфолио, което да ме отведе до следващата ми дестинация - някъде отвъд океана.

Тук вече имах контакти с изпълнители и артисти от различни сфери, а в Лондон - нула. Чисто времево (а и финансово) България беше по-добрата опция за рязък обратен завой в кариерното развитие.

Най-ценен урок, който си научил по време обучението ти във Великобритания?

Да не премислям нещата, а просто да се пусна по вълната.

Гореспоменатият въпрос, но относно България?

Да се науча да казвам “не”!

Кое е нещото, което никога не си правил, но би искал?

Да скоча от ръба на Космоса. Общо взето всичко, свързано със свободното падане от солидна височина - skydiving, wingsuit и т.н.

Сподели, че си перфекционист, това твоята дарба ли е, или по-скоро обратното?

Според мен това човешко качество е винаги и двете - нож с две остриета, който трябва да използваш много внимателно.

Патил съм си доста от неправилно приоритизиране и слагането на “работата” на първо място, както и обратното - в кратък период реших да го карам “по-спокойно”, но бързо започнах да се чувствам непълноценен и губещ собственото си време, правейки празни неща.

Какво те изкарва извън нерви?

Хаосът и мързелът.

Не можеш без?

Да творя - за това живея и без него смисълът се губи.

Утре получаваш неограничен бюджет, за да заснемеш 60-минутен филм, на каква тема ще бъде?

Трагичната история на прадядо ми, който преживява няколко концлагера и накрая успява да се завърне в България непокътнат, само за да умре година по-късно от сърдечен удар на път за кардиолог. Красива ирония, заслужаваща холивудска реализация.

Цитат, който пали „искрата“ в теб?

Тези редове, които написах за #ПОМНЯ на Iskrata:

В чужд хол, а мисли за мен напират в ума ти

Алкохол, спомени триеш с няколко глътки

В празните чаши размиваш грима си

Лампи изгасват, но виждаш лика ми

Има ли проект, който е специален за теб?

Всички са:

• От колаборативните най-много са проектите

• От личните:

С него участвах на 1 Minute Varna тази година и взех трето място. Изцяло показващ родния ми град през моите очи, които са виждали красивите отношения между близки, познати и непознати, които Варна е насърчавала през годините.

Кадрите, гласът и лириката са мои, а музиката е от малкия ми брат. Това е най-успешният ми проект откъм отзиви и отразяване в интернет пространството, знак, който ми напомни, че уловената искрена емоция е водеща сила при творенето.

Хората все още чувстват и това много ме насърчи да продължа да правя подобни неща и занапред в епохата на скъпите имиджови клипове, леснодостъпния секс и инфлуенсърите.

• Откъм фотография - проектът ми с рижави българи “Descendants of the Sun’s" (Потомци на слънцето) 

Обожавам червенокосите хора - особено тези със светли очи, тъй като са генетическо малцинство сред вида ни. Говори се, че тракийците са били също такива и осъзнавайки колко рядка находка са червенокосите в днешно време, се наех да снимам всички, които познавам.

Сподели, че пишеш всеки ден, защо го правиш?

Защото непрестанно напира в мен и просто му давам гласност.

Отдавна съм осъзнал, че вдъхновението е нещо свято и свръхестествено - не знаеш откъде идва, кой го изпраща, колко ще продължиш да го имаш и защо точно на теб; само можеш да се радваш, че точно ти го получаваш, и покорно да се оставиш то да те използва като съд, за да се материализира.

Видеообработката е изкуство само по себе си, как се научи и кое е по-трудно - снимачният процес или обработката след него?

Двете вървят ръка за ръка и са еднакво трудни и важни. Ако си заснел зле, трудно можеш да наваксаш в post production без значение колко ефекти и преходи използваш, за да украсиш.

Много често пък виждам красиви кадри в калпав монтаж. Вярвам, че всеки, който иска да се занимава с това, трябва да е чел, гледал и отработвал достатъчно и операторската част, и монтажистската част, за да изкара истински качествен продукт.

За какво мечтае един минималист и перфекционист?

За съвършена простота. Естествено, това няма как да се постигне, но пък какво ни пречи да се опитваме ежедневно? Нито едното, нито другото, вярвам, някога се достига, но и не виждам алтернативата на живот без идеали.

Хората имат нужда от повече?

Чувство за хумор и себеирония. Навън някак си всички са по-напред в това отношение, не се вземат прекалено на сериозно.

Тук всеки скача от стола си, когато си малко по-директен и личностно критичен - излишно чувствителни сме повечето българи (да, аз също).

​​​​​

Допълнителни снимки: Даниела Йорданова & Стефан Стефанов